"Живот назаем"
Ерих Мария Ремарк
http://www.chitanka.info:82/lib/text/2143/0

"Освен Лилиан в църквата имаше и няколко американски войници, които скоро си отидоха. Тя седеше на една пейка, обгърната отвсякъде от светлина, и това бе най-нежната и най-царствена тъкан на света! Искаше й се да свали от себе си дрехите си, за да погледа как полупрозрачният брокат се стича по тялото й. То бе водопад от светлина, то бе опиянение, неподвластно на земните закони, падане и въздигане в същото време! Струваше й се, че диша светлина. Имаше чувството, че всички тези сини, червени и жълти цветове проникват в кръвта и дробовете й, сякаш вече не съществуваше несъответствието между телесна обвивка и съзнание. Цялото й същество се усещаше пронизано от светлина като от рентгенови лъчи, но докато те оголваха скелета й, тази светлина разкриваше тайнствената сила, която караше сърцето й да бие и кръвта й да пулсира. Това бе самият живот и докато седеше на това място притихнала, без да помръдва, оставила се във властта на светлината, усещаше, че принадлежи изцяло на нея, че вече не е самотно, изолирано същество, а светлината я приема в себе си и я закриля. Внезапно я обзе мистичното чувство, че никога няма да умре, докато тази светлина съществува за нея, и че нещо от нея самата е безсмъртно — частицата от сърцето й, отдадена на тези магически лъчи. Това бе велика утеха и тя нямаше никога да я забрави; животът й, онова, което й оставаше да преживее, трябваше да заприлича на тази зала, да се превърне в кошер, пълен с най-лекия мед на света — мед от лъчи, да бъде светлина без сянка, живот без съжаления, горене без пепел…"