Тихо се сипе пухкав снегът,
падащ се стеле сумракът.
В безмълвие улици дремят,
самотен навярно си в мрака.

Късна есен дошла е,
припяваща тъжен рефрен.
Виж колко красива е...
тук съм...ела...приседни до мен.

Облякла земята в меланхолична премяна,
зимата бяла чудатости синкави вае.
Малко студено е,но аз съм засмяна,
щом ти си до мен,тъй топло ми става.




Георги Минчев-Снегът на спомена
http://www.vbox7.com/play:cb5846af