Последен зар...
На масата ми разпилени спомени...
мечти,притихнали до чашата,
желания,подтиснати и пазени
за някога и някъде с някого...
Ще изживея себе си
във всичкото и в нищото...
Ще пазя дребните детайли
и въпросите...въздишките,съпътстващи
съня,нощта и дните ми.
Дори когато вече няма да ме има
ще остане спомена за чувството,
нахвърляно с трепет върху бели страници...
И някога навярно ще ме мислят
за някаква си заблудена странница,
обичала в незримото и зримото,
тъй вярваща в любовта наивница...
Последен зар...
Разклащам чашата...
Отпивам глътчици от живота свой.
Какво пък?
Днес съм тук и зная, ще обичам...
А ти?Живота целият е твой...

Не мисли за утре...нито за вчера...вчера е история...утре не ни принадлежи...затова обичай днес, тук и сега...за да бъдеш щастлива!
Прекрасен стих, Мелс!:)
Поздравления!:))

,,Ще изживея себе си във всичкото и в нищото" - чудесно казано! Ето това означава да изживееш
пълноценно битието си! Зарът ни прехвърля към
риска - друг изключително ценен модус на съществуването ни. Рискът, линията ,,всичко - нищо''-там е същината, истинското ,,аз''.
Поздрави за чудесното стихотворение!

Впечатлена съм!

melsun :)))