Дано го намериш Вдъхновението!

" Погледът ми посивял е явно..."
Понякога наистина приемаме делниците си и не само тях, като даденост...и докато не изгубим, макар и временно нещо от себе си, не можем да проумеем, че всеки наш ден е изпълнен с много, много цвят и красота...и че наистина не бива да униваме, а да благодарим и за поредния подарен ни ден! Той не ни е подарен случайно - нещо трябва да сторим, нещо трябва да научим, нещо трябва да придобием през този ден...и наистина да видим красотата и очарованието му...
Какво по-хубаво от това, че Бог ни е подарил сила, за да можем да изживеем и днешния ден по най-достойния начин...какво по-хубаво от това, че имаме здраве и можем да извършваме своите си отговорности...и на работа, и вкъщи...
Какво по-добро от това, че можем да подготвим любимите неща за любимите си хора, а какво по-голямо щастие от това, че Бог ни е подарил любими хора, приятели, родители, които да радваме с делата на ръцете и сърцето си, и да ни радват... които да обичаме и да ни обичат...
Всичко друго е суета, Мелс!
Огледай се и виж колко много красота и цвят, колко много благословение има на теб и около теб!
И нека Бог отвори духовните ти очи, за да видиш...със сигурност, ще се изненадаш от това, което ще видиш....:)))