Кокиче

Зелено крехко стъбълце
уверено пробило е пръстта
и мъничко свенливо цветенце
поглежда любопитно към света.

Засрамено от толкоз погледи
главицата си то навежда,
незнаейки,че носи радост,
слънчеви усмивки и надежда.

Красиво си,кокиченце ти нежно,
тъй мъничко с главица белоснежна,
с премяна зимна от чиста белота
и свежата зеленина на пролетта.

Листенцата си три разтваряш,
като малка балеринка грациозна,
с вятъра в танц трептиш,играеш
с изящество и сила мистериозна.

Окъпано си с аромат на пролет,
тъй нежен,фин,омаен,животворен.
Събуждаш в нас копнеж,мечти
и слънчево очакване в тез студени,зимни дни...