Плача...
Защо ли?
Заради всичко,
което не мога да бъда,
да видя и да усетя...
Животът е толкова кратък...
А мечтите безкрайни са,
безумни понякога.
Да можех да бъда 
цветно ухание,
птица в полет
или морето омайно,
песъчинка в пясъка,
снежно сияние...
и да усетя какво е...,
но... някъде някога...
Животът е толкова кратък,
не стига за всичките пориви.
Затова ще подбирам,
ще обуздавам желания
и бушуващи страсти,
ще копнея,разбира се
за пълното щастие,
което миражно е,
но...тъй сме устроени хората...
вечно да търсим...
Какво ли?
Не мога всичко да бъда,
животът е толкова кратък...
И тясно е...
за душата ми тясно е,
а тя е родена за полет...
Но някога...зная
в полет ще я позная,
безкрайна и нежна,
летежна,безбрежна...

Pink Floyd - Learning to Fly

Много неща можеш да бъдеш, Мелс!
Просто следвай полета на душата си...
И вярвай и в най-смелите и най-дръзките мечти!
Прекрасна си в стиховете си...Искрена и истинска...

поздрав!

@ Мила моя,феичке...ами аз мога да бъда само такава...искрена и истинска...Нямам време за друго!:))Целувам те!:))

@cornflower-Благодаря ти!:)