Днес природата бе доста разточителна!

Първо ни изненада със сериозен снежец
Потанцувах заедно със снежинките!  цък
Прекрасно беше!



След това с красив залез
Израдвах му се много!



Но най-много от всичко бе студът и вятърът!
Добре,че съм си в къщи!

Събота вечер е...ноември...От чашата ми се издига топла пара...Заслушана съм в тишината
и само звукът от клавиатурата и приглушения шум от преминаващите коли по мокрия 
асфалт,нарушават идилията...

Бббъъххх...не обичам да ми е студено,въпреки красотите,съпътстващи зимата!Ей така може...
да си седя в къщи на топло и уютно и само да им се наслаждавам през прозореца!Плюс това 
съм и самичка!В такъв момент обичам свободата си...Ама много...
Обичам да се сливам с тишината и със себе си...

Той е на работа...в този студ...ужас...Само като си помисля как кожата на ръцете му залепва по ледените профили...Кошмар...Но такава си му е работата...Като си дойде ще си пусне един горещ душ,след което ще се загрее вътрешно с някакво питие и ще се отпусне блажено пред телевизора.

И те излезнаха...По приятели...с приятели...Къде ли се шматкат сега?Пак се разправяхме за дрехите...Сигурно мръзнат и те,ама като са вироглави и суетни...Абе какви са тия днешни момчета...
Чудя се просто...Еййй,трудно е да се разправяш с тинейджъри...Все много знаят,и все тяхна да е последната дума и все всичко чуват,но нищо не запомнят и все ти нищо не знаеш...Че от къде ли ще знам?Понякога се изморявам да се разправям...Има ли вече смисъл...Все пак трябва да кажа каквото мисля...Аз казвам,ама кой ли ме слуша..."Добре,добре" и утре пак същото...И аз ли съм била такова бе?Как не,че и по-голямо...въпреки,че бях добро дете...Казват,че всичко се връща...Ей на...задало се е насреща  и ми се хили...Направо ми писва да се боря...А трябва...Притеснявам се за тях...Много неща не одобрявам...Трудно разговаряме...Мъчно ми е...

Това време ме кара да хленча,а не искам...Нервирам се на себе си,когато усетя,че започвам да се предавам...Но не можеш да бъдеш винаги железен...

Октомври и ноември са ми много трудни месеци...От години е така...По-малко слънце,по-кратък ден,
нямам желание за каквото и да е,скапвам се и се нервирам,че се скапвам...Като попаднала в 
някакъв омагьосан кръг...Всяко нещо върша много по-трудно и ми трябва много повече време,за да 
го извърша...Определено съм зависима от времето навън...а така мразя да съм зависима...Искам лятоооо...Ще има да почакам...Този период го изкарвам като в полусън...Кошмарно е...Край!Спирам 
да се оплаквам...Но понеже няма на кой, та затова тук...

Сега трябва да измисля нещо за вечеря!Имам малко телешко варено...Май пак ще се ориентирам към яйчица...Пък утре свинското с какво ще го готвя не знам...най-вероятно със зеленце...

Котарака цял ден спи сладко,сладко...Че чак и похърква лекичко...Ама ми е пухкав бял и сладичък като една огромна рошава снежинка...С розови ушички...

Ставам...изчезвам...отлепям се от този стол...А тъй ми е приятно тук...Исках да си отида завинаги,но май няма да се получи... отново...А защо ли пък и да си ходя?Вчера казвах едно,днес друго...но май оставам там,където ми е добре...Така е днес...Ще видим утре...

п.п.Забравих да споделя,че се запознах с Анна и си обещах да бъда по-често с нея!