След посещението ни в Етъра се отправихме към почивната станция,в която щяхме да пренощуваме.Знаехме,че е на 15 км от Габрово.Отпърво ни упътиха грешно,а Габрово имаше всъщност много странно разположение.Един такъв разхвърлян около реката и в подножието на Стара планина.След известно лутане поехме в правилна посока.И като запътувахме,и закриволичихме по пътя...нагоре и още нагоре...Добре,че пътят беше асфалтиран и за наше учудване продължаваше да е такъв...Кара зет ми,кара,а станция не се вижда...Свършиха къщите,свърши всичко напомнящо човешко присъствие...Продължавахме да се изкачваме,а пред нас само криволичещ,тесен път,наоколо гори,заснежени върхове в далечината,стръмни пропасти и небе...прекрасно синьо небе,нашарено с пухкави облаци.Взехме лекичко да се майтапим,че тази станция ще да е на някой връх и ,че по-би й подхождало името "При орлите".Сериозно взехме да се притесняваме дали там,където отиваме ще има вода и храна.Очаквахме и всеки момент асфалтовият път да се префасонира в някой чакълест и даже в кален,коларски,но за наше щастие това не се случи.Асфалтовият път ни откара точно на паркинга пред станцията.Юпииййй...Отдъхнахме си облекчено...На пръв поглед напомняше почивните станции от соц време..То явно си е и от тогава...Приятните изненади започнаха,когато прекрачихме прага и се запътихме към рецепцията...Много приятно впечатление правеше отвътре.Явно беше правен ремонт последните години.Оправихме формалностите на рецепцията и се отправихме към стаите,а след това към ресторанта да похапнем.Имаше и вода и храна!!!:)))Аз бях в самостоятелна стая,щото си бях и сама...по стечение на обстоятелствата.Отидох с майка ми и сестра ми.Влизайки в стаята ахнах!!!Супер готина ми беше стаята...в любими цветове,със голяма спалня,фотьойл,тоалетна масичка,телевизор,че чак и мини бар,балконска врата до земята и тераса,от която се откриваше невероятна гледка.Хоризонт,простор,зеленина и въздух.Седя насред стаята и не мога да повярвам.То и цената си беше доста хубава,но въпреки това останах смаяна.От терасата съзрях една люлка долу в парка...Реших да се поразходя и да поогледам наоколо...Попаднах в една истинска горска приказка сред растителност,дълбока,всепоглъщаща тишина,песни на птички и припяване на вятър...на моменти доста силен...Всичко бих дала да "чувам" тази тишина по-често.За миг се слях с всичко наоколо...Почувствах се като една нищожна частичка сред тази дива природа...Като една мъничка прашинка,довяна от вятъра сред дебрите на Балкана...Всичко наоколо беше обсипано с нежно зелен кукуряк,мънички наболи цветенца,разпукващи се пъпки и нежни,крехки листенца и тук-там цъфнали храстчета...Пролетта бе дошла...Върнах се към станцията и се отправих към люлката...Ауууу...влюбих се в тази люлка...Тя не е само за мънички,става и за големи,а пред нея чуден пейзаж...Люляйки се имаш чувството,че политаш,докосваш небето и облаците...Люлях се,люлях се,люлях се...прекрасно беше!Връщах се на тази люлка много пъти и преди да си тръгнем пак за последно на нея се люлях.Много обичам люлките!
    Разбрахме,че евентуално вечерта след вечеря ще има дискотека...там в ресторанта.Поредната приятна изненада!Поръчахме си кой каквото му се хапваше и пийваше.Между другото всичко беше много вкусно.И по едно време...вярно...дойде диджей с една чанта с дискове и откри дискотеката...Обаче никой не става...А той приложи какви ли не способи,за да вдигне хората да танцуват.И пуска стилово възможно най-различна музика.Добре,че майка ми и мъжа й се осмелиха и откриха дансинга.Не искам да се хваля,ама нашата група беше най-дейна,особено сестра ми...Да й се ненадяваш...Покрай нас се отсрамиха и други,изкарахме и няколко хора,но общо взето само ние си танцувахме.Стана 00:00 ч. и диджеят сложи край.Ейййй,много ме хвана яд...Ако имаше повече танцуващи може би щеше да продължи по-до късно,ама не...Ей така най-мразя...тамън се разтанцуваш и щрак...край на веселбата :((Понесох се към стаята леко оклюмало-омърлушена,въпреки че много се израдвах на възможността да потанцувам.Изкефих се пак на стаята.Обаче на себе си не.Миришех цялата отвратително на цигари.Не можах да спя хубаво,будих се сто пъти и в крайна сметка се събудих окончателно в 6:30 ч.Чудесно време за събуждане.Бяхме се разбрали да потеглим към Шипка към 9-9:30 часа и тамън се чудех какво ще правя 2-3 часа,когато съзрях през прозореца небето...Предвещаваше нещо изключително красиво...щях да стана свидетел на изгревът в планината.Въоръжих се с апаратчето и хоп на терасата...Първо беше ниско долу с тук-там разпръснати розови облачета,постепенно обаче се разля навсякъде,разцъфтя,пламна,обагри небето...и се роди...Изгревът...Прекрасен!Тази невероятна красота със снимка трудно може да се предаде.Трябва да се види,да се обхване цялостно и пълно със собствените очи.Страшно се израдвах!Поразходих се за последно из парка,вдишах въздух с пълни гърди,полюлях се отново,и отново,и отново...сбогувах се с околността и тукашните гледки и запазих прекрасните си впечатления.Малко по-късно поехме към Габрово,а оттам се запътихме към заветната цел-връх Шипка.Предстоеше ни истинско изпитание...


Ето няколко снимки:























Хич не ми се разделяше с тази люлка значи!
Ако можеше да си я взема в къщи...обаче само с изгледа...
Е,мислено ще имам възможност да се връщам там...

То люлеенето си е като летенето...:)
А ти можеш да полетиш, нали знаеш!;)
Много красиви снимки, Мелс! Насладих се истински!
Искрено усмихната прегръдка от мен...:)

Гуш и от мен!:)))