Постинг
20.06.2008 11:57 -
Разхвърляна съм...
Автор: melsun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3484 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2008 12:13
Прочетен: 3484 Коментари: 13 Гласове:
0
Последна промяна: 20.06.2008 12:13
*
*
*
Много често взех да се дразня от себе си! Твърде съм разхвърляна! Искам да се занимавам със сто неща ,а в крайна сметка на нищо не мога да се отдам изцяло и да го разбера изцяло...От друга страна като се заема, там за колкото време успея с нещо си, взимам всичко присърце и доста насериозно...Ще трябва да се посъбера...но как ще стане? Да зарежа неща, които са ми интересни? И колкото и да са ми интересни не мога да ги разуча съвсем, защото мисълта ме отвежда другаде...Някакъв абсолютен хаос е в главата ми...
и няма да има какво да разхвърляш :)))
цитирайтака ще остана празна...нищо...едно голямо нищо...
После как да се напълня...за да се разхвърлям пак...
цитирайПосле как да се напълня...за да се разхвърлям пак...
За да има къде да събираш новите неща трябва да си се освободила от старите.
Или...???!
Да разшириш вместимостта си за тях :)
цитирайИли...???!
Да разшириш вместимостта си за тях :)
Аз си държа и на старите и на новите неща...на всичките неща...Там е проблема...няма място...Как да ги вместя? :)))))))) Всъщност изхвърлям, раздавам, прочиствам, но същевременно трупам нови...хихи...:))))))))
Знам какво трябва да направя, но ми е трудно...много трудно...Но ще се опитам! Става въпрос за приоритети като, че ли...
цитирайЗнам какво трябва да направя, но ми е трудно...много трудно...Но ще се опитам! Става въпрос за приоритети като, че ли...
Обедени ги в едно и ги забрави.
Ще оцелеят само силните, определено ще са по-малко ! :)
цитирайЩе оцелеят само силните, определено ще са по-малко ! :)
Те са ценни за мен!Всяко носи своето послание...Не искам да ги забравям...
Пък и не обичам да се ограничавам само в нещо си...Рамките ме притесняват..стягат ме...засенчват хоризонта...
цитирайПък и не обичам да се ограничавам само в нещо си...Рамките ме притесняват..стягат ме...засенчват хоризонта...
Аз си те харесвам точно такава...
Привет, Мелс!:)))***
цитирайПривет, Мелс!:)))***
Радвам се, че в този хубав, топъл ден си долетяла до моята къщичка!:))))) До моята разхвърляна къщичка! :)))))))
цитирайПознато чувство. Стигнах до заключението, че се опитвам да внеса шаблонен ред във видим хаос, а спра ли с тези опити, това което ми е изглеждало хаос изведнъж придобива свой ред.
:)
цитирай:)
и винаги върша по няколко неща едновременно. Ако се опитам да подредя себе си, ще се объркам още повече...-:)))))
А и Хаосът стои в основта на всичко!:)
Поздрави!:)
цитирайА и Хаосът стои в основта на всичко!:)
Поздрави!:)
аз като изчакам известно време и всичко си идва на мястото...намества се някак...В един момент всичко е завихрено, като подхваната от вятъра оскубана перушина, от онази дето я слагат във възглавниците! Лети, лети във всички посоки и в следващия момент, вятърът като, че утихва и тя лекичко започва да пада, да пада, докато полегне на земята лееко...нежно. И тогава ми става едно хубаво...Точно в този момент... сега... ми е така!
То каквото трябва да става си става!:))))
цитирайТо каквото трябва да става си става!:))))
Знаеш ли...всъщност аз дори си обичам хаоса...Самия хаос...Не обичам когато аз самата така се завихря в него, та чак не мога да се намеря...:))) Но това преминава...до следващото завихряне! :)))
цитирайСега се усетих какво направих вчера...Когато ми е завихрено в главата, подсъзнателно започвам да подреждам и чистя около себе си...Вчера се разрових по места, в които отдавна не бях ровила...и хвърлях...До края на деня вече се чувствах прекрасно!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20242
Блогрол
