Днес беше страхотна жега...отново! Изневиделица привечер, за малко, се появи ураганен вятър, счупиха се прозорци над нас, разхвърчаха се стъкла, пране от нечий балкон се разлетя...заваля дъжд...Скоро след това вятърът утихна, грейна слънце и за радост на всички се появиха две красиви дъги една над друга! Едната по-бледа...Този път успях да си ги снимам и съм много доволна!  А вечерта в момента е доста приятна, бих казала!

Имам още три дни до отпуската, които се оказа, че няма да бъдат никак леки! Не зная защо, но винаги на края ми се струпва най-много и ми е най-трудно! Имам нужда наистина от голямо търпение, за да издържа, а после...после ще съм най-щастливия човек на света! И усмихната ще тръгна по дъгата :))) По...не под...харесвам си се такава каквато съм, не искам да бъда друга, макар отвреме навреме да ми идва да си светна два шамара! :) Диване с диване... Пак не отидох...

Любима моя песен. Сетих се за нея докато гледах дъгите преди няколко час. Благодаря, че си я качила.

И аз видях твоите дъги! ;) Много красиви бяха, нали? :) Моите обаче не излезнаха така ярки, но нищо...пак съм доволна! Поздравче за теб с тази песен! И аз много я обичам! :)

Мерси за поздравчето. Дъгите наистина се получиха много добре, но то е от светлината. Ъгъла под който снимах беше супер :)

Пропуснати мигове? Само заради едно неотиване?
Погледни в огледалото. Онова малко момиченце какво ти казва? Не го изпускай от поглед.

А след това погледни ръцете си! И направи ВСИЧКОТО!

И ще дойде твоят дъжд и дъгата след него! :)

На момиченцето не му се играеше тази вечер! Наслаждаваше се на дъгите, подухналия хладен вятър и уюта в къщи! Един пропуснат миг е предпоставка за изживяване на друг, за който може дори и да не си предполагала! ;) :)