Топло е. Повече отколкото мога да търпя. Не вярвях, че лятото може да ме затормози. Обичам лятото, но точно това ми се видя много тежко и горещо. Чакам вече есенния хладен полъх. Обичам ранната есен. Като се замисля винаги съм я обичала. Есенна свежест, нападали кестени по тротоарите, кожено яке, мирис на листа и дъждовна влага, есенен колорит.Нахлуващи свежи мисли. Нооооо...има време. Все още е лято. 

Някак ми дотегна живота в големия град...Така си мечтая да живея в някоя уютна къщичка в малък град. От разкази на мои познати и лични мои впечатления се убедих, че там е много по-уредено, чисто, приветливо, красиво и най-вече спокойно. В големия град животът тече със скоростта на светлината, по селата, като че времето е спряло, а тези кокетни малки градчета привличат със своя чар. Все още ни е рано за такава стъпка, но определено се замисляме. Някак софиянци не чувстват града като свой дом, не се грижат за него, което е жалко, защото все пак София беше хубав град, с хубави, зелени паркове...А и това безразборно строителство взе да я обезличава. Наблюдавам хората...изхвърлят си угарките навсякъде, дори пепелниците от балконите и колите направо на улицата, изхвърлят си пликовете с боклук където им падне...за разделно изхвърляне просто не може и да става дума. Има хора, разбира се, които имат някакво съзнание, но масово...друго се вижда. С такова мислене не зная защо изобщо се роптае. Един гради, друг руши. Един изчисти, след него друг веднага оклепа или просто вятърът довява неизчистени боклуци от други места. От преди един месец едни мургави "майстори", ремонтиращи покрива на блока, сътвориха купчини с боклуци пред салона, в който работя...и трябваше да си ги изчистят...Да, ама не...Оставиха мизерията така! Разправях се няколко пъти и с управата на блока, която ги беше извикала. В крайна сметка се оказа, че ще трябва аз да си го изчистя, защото е пред мойта врата и ми пука, минават хора, направо срам ме хвана. Това вече 20 дни. И не стига дето седи този куп с боклуци, ами разни минаващи граждани взеха и те да добавят и трупат към него...шишенца, опаковки, пликчета, че и пликове с боклук. Стана си сметище. Имам някакво обещание, че ще бъде изчистено евентуално от една циганка, която мете улицата...в събота. Ще изчакам до други ден. Изумих се просто от отношението...На никой не му пука. Първо, че ми причиняват неудобство като ми работят разни майстори пред вратата и второ...зарязания боклук, разнасящ прашолящина, развъждащ мухи, смрад и какво ли не. Изобщо съм бясна. Мнението ми за хора, които уважавах като съседи се промени. Замислих се просто как няма никакъв контрол, глоби и санкции за такива случаи (всъщност на хартия може и да има). Иначе приказките са големи. Но и да се прави нещо по въпроса за чистотата, след като хората са свине какво да се направи...Ами това е...излях си го! :)) Смея се, ама предчувствам как в събота с метличката и чувалите ще събирам и чистя чуждия боклук!!! Направо вътрешно бесовете ми беснеят!! Да чистя на някой си боклуците...това на нищо не прилича, но при положение, че няма кой...Бях се заинатила да не го правя, защото не е моя работа в крайна сметка, но повече ме интересува да е чисто, доколкото е възможно...и ще го преглътна, макар и някой да ме помисли за будала...

Едно време (лелеее звуча като бабите) имаше разни табели тук-там като "Чистотата е здраве", "Образцов дом", "Не гази тревата", " Не късай цветята", "Пази чисто" и сега другите не мога да се сетя...
Не зная дали на това се дължеше или най-вече на съзнанието на хората, но беше чисто, поддържано и подредено. А сега като видя купчините с боклуци оформени тук-там направо побеснявам. А бе за какво са тези контейнери и кошчета по спирките и до кафетата, че и в парковете???

Спирам, че така мога да си продължавам до безкрай! Иначе всички са с големи претенции! Ако всеки си върши работата и то открай до край ще бъдем далеч по-добре, но...

Мислех да си пиша за друго, но се отнесох по последната ми болна тема...за мърлявщината и непукизма!

Тази песен си слушах преди да започна да пиша...Създава ми хубаво настроение докато вентилаторът тихичко проскърцва и приятно подухва в жегавия следобед, прогонвайки разни полепнали мисли...
VAN MORRISON - In The Afternoon