2-ри, 3-ти и 4-ти септември

Дългоочакваното пътуване започна вечерта на 2 септември 2008 г., след един много изнервящ вторник, в който всичко ми вървеше наобратно и непредвидено. Все пак до вечерта, тичайки, успешно приключих с всички задачи. Отпътувахме от София пълен рейс към 21:30-22:00ч. Нощен преход. Спането в автобус е трудна и изморителна работа, но заради същинското преживяване мисля да не задълбавам много в тез подробности. За повече удобства и бързина цената щеше да е съвсем различна. Пък и изпитвам някакъв страх от летене със самолет. Пътувахме цяла нощ и следващият предиобед, като редовно се спираше за почивки. Изключително впечатление ми направиха пътищата - идеални, като изписани, всичко подредено, знаци, маркировки, оградки...а към Австрия всички тревни площи бяха окосени...дори извън селищата. Пристигнахме в хотела към 15:00ч. мисля, по-рано от предвиденото - нямаше спънки и чакане по границите. Хотелчето се намираше на едно тихо, спокойно, китно, уютно и подредено местенце в покрайнините на Виена. Персонала чудесен, условията много добри. Настанихме се, пуснахме си по един душ и решихме да се възползваме от непредвиденото свободно време този следобед за разходка из Виена. Една жена от нашата мини-групичка си бе устроила среща с приятелка, която живееше там и с която не се бяха виждали близо десет години. Използвахме рейс, после метро, в което настъпи малко объркване, но в крайна сметка стигнахме навреме за срещата на площад Щефансплац пред катедралата "Св. Стефан" в центъра на града. Жената се оказа много приятна и се яви като наш личен гид. Следобеда си изкарахме чудесно, разхождайки се по улиците на Виена, разглеждайки забележителности, похапвайки вкусен сладолед, обикалящи по магазините, отдъхващи в красивия и спокоен градски парк, изпъстрен от идеално подредени свежи и уханни цветя и много рози. Цветята в целия град бяха разкошни! Веднага правят впечатление! Кипреха се навсякъде...по балкони, прозорци, градини, паркове...
Движението в града също ме впечатли - нямаше задръствания, някак всичко беше много добре организирано. Навсякъде имаше обособени алеи и светофари за колоездачи. Много се движеха с колела - стари, млади, деца, мъже, жени. Официално облечени, спортно облечени, екипирани с подходящи екипи. Забелязах страшно много хора и в инвалидни колички из града. Разхождаха се спокойно по всички места. Автобусите се оказа, че също движат с абсолютна точност по разписание. В центъра на доста места се правеха ремонти на сгради или тротоари, но всичко бе някак локализирано, отделено, преградено и не се носеше никаква прах или пясъци наоколо. По обратния път до хотела пак използвахме рейс и метро - вече по-познати :) Имаше някои грозни картинки около станциите на метрото горе и долу - пияни тийнейджъри. Иначе по външен вид, облекло и поведение много приличат на нашите си или нашите приличат на тях...
Успяхме да се класираме точно на време за вечерята в 20:00ч. в хотела, за която всички проявихме желание - тя по принцип не беше предвидена. Пихме по бира и опитахме виенския шницел, много вкусно и голямо нещо, приготвено от кълцано месо, нищо общо с нашите шницели. След това с удоволствие потънах в пухените завивки и се отдадох на дългоочаквания сън. 
На другата сутрин станахме рано. Закуската беше в 7:15ч., тип шведска маса. Имаше какво ли не, но истинското ми удоволствие беше кафето - една голяма чаша черно, ароматно, горещо кафе. Всъщност беше по каничка на човек...две пълни чаши! Всички ни обслужваше и на вечеря и на закуска едно единствено момче. Направо факир с чашите, чиниите и таблите. Усмихнат, акуратен...голям сладур! :) Исках да го снимам, но ми стана неудобно. Притеснявам се да снимам непознати хора (въпреки, че после взех да го правя). След закуска стегнахме багажите, натоварихме ги в рейса, освободихме стаите и се запътихме на автобусна обиколка из Виена с осигурен на място екскурзовод. Направихме обиколка по тъй наречения Ринг. Някои сгради ми заприличаха на сградите на стара София. Пресякохме Дунав към новите квартали, посетихме Къщата на Хундертвасер (една изключително интересна, цветна и с причудливи форми къща), след което продължихме с пешеходна обиколка из централната историческа част на града. Прекарахме един много наситен и интересен ден във Виена. Това, което усетих и видях : ред, чистота, спокойствие, организираност, премереност, усещане за стабилност и един такъв лъхащ аристократизъм, примесен с долитащи звуци музика през времето и много красота. Един одухотворяващ град. В центъра се получаваше скупчване на хора, заради многото туристи, посещаващи и разглеждащи града.  Устройваше се и бирфест. Минахме покрай или посетихме забележителностите на австрийската столица: катедралата в готически стил "Св. Стефан", Театъра, Операта, Парламента (в древногръцки стил), Кметството (в готически стил), Сецесион, Виенският университет, двата музея- Музеят на изкуствата и Природоисторическия музей, представляващи две еднакви сгради, разположени една срещу друга, а между тях се издигаше паметникът на Мария Тереза. Посетихме и Зимната резиденция - Хофбург и дворецът Белведере. Покрай Шьонбрун само минахме. Снимахме се пред паметниците на Йохан Щраус -син и Волфганг Амадеус Моцарт. Минахме и покрай паметникът на Гьоте. Завършихме деня в Пратера- най-големият и известен увеселителен център във Виена, където все още се намира и е в действие най-старото виенско колело, в кабинките, на което се устройват и сватби. Вечерта настъпи сред загадъчните и призрачни форми на извисяващите се съоръжения сред всевъзможни светлини, звуци и мелодии. В далечината пред входа на Пратера двойки танцуваха под звуците на валса...
Хапнахме кой каквото имаше в рейса и към 22:00ч. отпътувахме за Франция. Отново ни предстоеше нощен преход. С нетърпение очаквах да видя Париж...


*************************************************************************************************************************************
Johann Strauss-The Blue Danube Waltz
Herbert von Karajan