Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2008 11:09 - Франция, Реймс и първи впечатления от Париж. Хотелът.
Автор: melsun Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2535 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 21.09.2008 17:49


5 септември 2008

Осъмнахме във Франция. Чуваше се само монотонният звук от автобуса. Беше доста мрачно и ръмеше ситен дъжд. Около нас зеленина и тук-там малки къщички, сгушени в нея. Преминавахме през местността Шампан, прочута със своите лозя и пенливи вина. Около 11ч. пристигнахме в Реймс, за да посетим катедралата Нотр Дам де Реймс, в която са коронясвани някога френските крале. Градът Реймс се явява като столица на винарския район Шампан. Тук посещението ни бе кратко, имахме 30 минути свободно време, валеше дъжд и за жалост не ставаше много за разходка. Все пак пообиколих малко улиците. Градът ми се видя доста спокоен. Продължихме към Париж с леко мрачно настроение заради дъжда. 
Първото ми впечатление от Париж беше много разочароващо. Посрещна ни дъждовен, мрачен, с огромни задръствания, индустриални зони и пушеци. Много народ и коли. Навлезнахме в район с изключително тесни улици, на места много стръмни. Неудобно място за спиране пред хотела. Всичко ми се видя страшно тясно и мрачно. Изразът "Парижките потайности" дойде съвсем на място. Повечето го споменахме на глас. Първо трябваше да се изкачим с тежките чанти по едни стръмни стълби, след което да се спуснем в образуващ се тесен, мокър, мрачен тунел надолу, озовавайки се в края му пред вратата и тясното предверие на хотел Монмартроа. Пак бяхме пристигнали по-рано. Оказа се, че още не са ни оправили стаите та се наложи да чакаме скупчени с багажите под дъжда пред хотела докъм 15:00ч. Около половин час. Вътре беше също много тясно, предверието започваше със стръмни стълби...нямаше как да влезнем всички. След известно време първите щастливци се сдобиха с карти за стаите си (с тях се отваряха вратите). Случи се, че ние трите останахме последни. Дадоха ни картите, но ни предупредиха, че стаята ни още не е готова. Трябваше да ни извикат, когато стане готова. Чакахме, чакахме, накрая решихме направо да се качим. Добрахме се до стая номер 67...или 64...ха, забравих. Намираше се в края на много тесен коридор. Мястото наподобяваше дупка. Вратата на стаята зееше широко отворена, вътре леглата разхвърляни, а една негърка с бавна, поклащаща се походка едвам едвам чистеше стаята до нашата. Скупчихме се с багажите в изключително тесния, криволичещ като змия коридор, на който другия край не се виждаше...и зачакахме. Беше покрит с тъмносин мокет и жълтеникави стени. Дълго го съзерцавах. Направо полудях. Уморени и мръсни седяхме и чакахме негърката да благоволи да стигне до нашата стая. Поглеждаше ни отвреме навреме, но продължаваше да си се носи подмотващо едва едва. След малко се разнесе и звук от прахосмукачка. От работещ телевизор се носеше френска реч. Звучеше ми като от някакъв сърцераздирателен сериал. През това време други от българската ни група и различни гости на хотела щъкаха насам-натам и едвам ни прескачаха като стигнеха до нас. Много изнервящо положение. По някое време се появи един млад негър, засуети се наоколо, попита коя ни е стаята, разбра и потъна отново в асансьора. След малко се появи с одеала, влезна през зейналата врата и много чевръсто се зае да оправя вътре. Разшета се и негърката. Най-накрая дочакахме да влезнем в стаята си. Оказа се, че не е единична , а апартаментче с две стаи с по две легла и мъничко коридорче с баня между тях. Всичко с изключение на банята беше в много приятни кремаво оранжеви слънчеви цветове. Обгърна ме мека топлина. Банята не беше нищо особено, но безкрайно много се израдвахме на наличието на топла вода. Железен, подвижен душ над бяла, поизтъркана вана, отделяща се от помещението с плъзгаща се наелонова завеса. Не знам защо, но тази вана ми навя спомен за една друга вана от филм на Хичкок. Мисля, че от  " Птиците", но не съм сигурна. Погледът ми се окъпа в червено и изникнаха пред очите ми всякакви кървави кадри във вани...Ужас! И прозорците навяваха не по-малко кошмарни мисли. Отворих единия в първата стая и погледа ми попадна в някакво затворено, тясно, издигащо се нагоре и потъващо надолу пространство, наподобяващо тръба с тук-там прозорци по нея. По-късно установихме, че това е едно чудесно място за комуникация с другите обитатели на хотела. Избрах си втората стая. Прозорецът отново гледаше към други прозорци и към тясно, но по-дълго и открито пространство. Поне имаше късче небе и в дясно се виждаше тясна ивица от някак потъващият в ниското и дълбокото Париж. Реших, че прозорецът ми ще служи само за проветряване и съхранение на храна. Тук щяхме да преспим три нощи. Отърсих се от първоначалните впечатления, съблякох се и влязох в банята да си пусна душ. Хладината ми подейства освежаващо. По едно време усетих, че краката ми плуват до глезените, водата не се отичаше нормално...явно каналът беше позапушен. Гадничко! 
Имахме среща след час пред  хотела за разходка до Сакре Кьор и Монмартър- кварталът на художниците. Оказа се, че са доста наблизо...



Тагове:   париж,   Франция,


Гласувай:
0



1. анонимен - .
18.09.2008 18:46
aide dai natatyk de... :).
цитирай
2. melsun - :)
18.09.2008 19:04
Айде почакай де!:)
Да не мислиш, че е лесно! Да го напиша, да се оправя със снимките, че да си върша и другата работа и да се оправям и с разни непредвидени подробности! ;)

Утре! :) Искаше ми се вече да съм го направила! Това беше една доста наситена екскурзия и от към посещения и от към впечатления и от към емоции...Не става с две думи! Пак се захванах с трудна работа. Всъщност бих могла с две думи, които са :"Страшно ми хареса", "Искам пак", но реших и да го опиша, за да запазя по-жив спомена! Но се оказа не лесна задача! И времето ми за това е кът!
цитирай
3. balkan1 - ЕВАНГЕЛИЕ
24.04.2012 16:21
http://balkan1.blog.bg/history/2012/03/18/reims-evangelie.923147
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: melsun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2446359
Постинги: 1316
Коментари: 2072
Гласове: 20241
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031