Да се пише за Париж е трудно. Поне на мен ми е много трудно! Това е един огромен град (такъв ми се видя :), събрал в себе си толкова много. Обобщено в няколко думи - мащабност, многоликост, изкуство, контрасти, магнетичен финес, витаещ във въздуха, туптящ, жив град, някак пренасищащ те, объркващ и същевременно толкова очарователен!

6 септември 2008

Тази сутрин се събудих рано. Някъде около 6:00ч. Въртях се, въртях се...но не можех да заспя повече. Имаше нещо, което ми създаваше дискомфорт. Леглото...Чувствах се спарена, бях цялата вир вода, като че съм се задушавала в плик. Вечерта като си лягах ми беше доста хладно и върху одеалото метнах и завивката на леглото. Тя обаче беше от някакъв изкуствен плат, който не е за завиване по принцип, затова и се бях сварила. Но не беше само това...Обикновено не се потя така, освен ако не е много горещо. Отидох да се изкъпя. Имах предостатъчно време за душ, а и да нямах пак щях да се облея. След това отново затърсих причината за парниковия ефект. Оказа се, че под памучния чаршаф леглото е покрито с още един двулицев- от горната страна хавлиен, а откъм матрака представляваше нещо като мушама. Явно си пазеха матраците от евентуално подмокряне. :)Това добре, обаче усещането да спиш върху наелон е много гадно. Поне разбрах, та следващата нощ не се завивах с горната завивка.
Слязохме за закуска първи. В 7:15. Столовата представляваше едно много приятно и уютно местенце, красиво подредено и в топли слънчеви цветове. Нямах търпение да отпия глътка кафе. На масата бяха сервирани чаша за кафе, похлупила върху чинийка едно масло за чай (от онези мъничките),едно сладко за мазане(ягода или кайсия) и едно захарче. Върху покривката в средата, в панерче имахме по едно малко, хрупкаво, прясно хлебче. Появи се жена, смугла, която ми заприлича на индийка, поздрави ни и ни донесе по един кроасан. Предложи кафе и мляко, отсипа и ни остави. Такава беше закуската три сутрини подред. Една и съща. Нито повече, нито по-малко. Кроасаните бяха страхотно вкусни, жалко че ни се полагаше само по един. Обаче по-късно ги открихме в магазините с варираща цена от 0,80 евро цента до 1,20 евро.
Рейсът ни чакаше в 9:15 за първата ни голяма обиколка из Париж. Утринта беше свежа, слънчеви лъчи обещаващо се прокрадваха между клоните на дърветата и гъсто разположените сгради (с онези малки характерни прозорчета), обливаха нежно мокрите улици, все още доста спокойни в този час. Сега градът ни се видя далеч по-приветлив. Кафенетата, по-често разположени на ъгъл, някак сутрешно примамваха...чисти и подредени. Имаха си своя характерна подредба, за да не заемат много място от тротоарите.Обещаваха за днес и хубаво време. Кръстосвахме улиците на Париж (оказа се, че тук паркирането е голям проблем, поради тесните еднопосочни улици и многото коли). Шофьорите ни обаче се оправяха чудесно! Зачудих се как поддържат този град...Излезнахме на големите булеварди и от тук нататък просто спрях да мисля...само гледах, попивах, наслаждавах се и след всяка крачка просто се оставях на емоциите и усещанията да ме завладяват. Постепенно Париж взе да ми харесва много и да ме очарова все повече. Имаше нещо във въздуха, някакво чувство за свобода, лекота, финес на фона на цялата теснотия, тегавост и мрачнотия, които бях усетила до момента...но и едно такова усещане за лека нестабилност, нещо като да ходиш върху плаващи, потъващи пясъци (това ми е сложно да го обясня). Сена - влюбих се в тази река, излъчването й и околността...кейовете... Видя ми се толкова красива, с млечно нежно зеленикавосиня вода, проблясваща от слънцето, с всички тези красиви мостове - всеки един различен от другия, с хората, наречени букинисти, продаващи книги...
музикантите...архитектурата...
Всяко едно място в Париж е обвито със своя характерна индивидуалност и очарователност. В този град като че е събран целия свят. Пълен е с туристи от всякакви националности. Останах с впечатление, че и живеещите тук са от най-различни религии, националности и култури. Трудно ми е да опиша впечатленията си от този ден. Видяхме много неща и забележителности. Пълно е с музеи, обхващащи ако не всички, то почти всички периоди от развитието на изкуствата. Не съм на ти с терминологиите, но изкуството е нещо, което чувствам страшно близко до сърцето си. Нямаше как да ги посетим всички, но поне видях, че са там и се разходих около тях. Друго нещо, което страшно ми хареса бяха градините и парковете със своите езера, цветя, подредба и зеленина. Чудесни места за разходка и отмора. Обожавам цветя- в Люксембургските градини имаше много. Няма да мога да пиша за всяко нещо по отделно, само ще ги спомена:
Внушителната Катедрала Нотр Дам, Лувърът,Откритата пирамида и закритата в подлеза(всъщност така ли се нарича и там), Арките, Обелискът, площад Конкорд, Шанз-Елизе,Операта, Пантеона, Сорбоната, Сена, мостовете, музеят Орсе, Градините Тюйлери, Люксембургските градини, улиците, бистрата, хората...Видяхме оригиналната Статуя на Свободата, намираща се в Люксембургските градини, дори и статуя на Квазимодо :) Минахме покрай тунела, в който загина Лейди Даяна...Хотел Риц...Зала "Олимпия", в която е пял Емил Димитров  и не съм много сигурна...Богдана Карадочева...Минахме и покрай хотела, в който е починал Захари Стоянов. Там имаше поставена плоча, надписана на български от признателния български народ...Имаше страшно много кестени...с вече ръждиви листа...Усетих есента...Времето този ден беше много променливо всъщност...В един момент умирах от жега, в следващия от студ... 
Като за край на деня...и то какъв край, оставаше да се качим на Айфеловата кула...а на следващия ден да посетим Версай, Дефанс, Лувъра и в свободното време местата, които пожелаем...

*********************************************************************************************************************
Искаше ми се вече да съм приключила с писането за цялата тази екскурзия, защото някак всеки следващ ден по мъничко размива спомена...Добре, че снимах много и снимките ме връщат бързо отново там...Но дори и с тях, който не е ходил трудно може да го усети... Пиша тези постове най-вече заради себе си, за да запазя моя си спомен по-жив...И разбира се, радвам се, ако на някой му е интересно!

interesno mi e... :).
chakam prodylzhenieto.