7 септември

Осем без петнадесет...Едвам си отворих очите...Занесох се до банята и се приведох в що-годе приличен вид. Закъсняхме за закуска. Долу беше настанал малък хаос и лудница. Нашата група се бе засякла с друга, която си тръгваше. Тесният коридор пред асансьора бе зает със скупчени хора и багажи, а в столовата нямаше свободни места...всичко бе заето. Наложи се да изчакаме някой да се нахрани и да стане, за да седнем ние. Малко досадно се получи, трябваше да бързаме, позакъсняхме за автобуса, но закъснението си имаше оправдание. 
Париж е страшно богат град на забележителности и всякакви кътчета. За няколко дни трудно можеш да обхванеш всичките, направо си е невъзможно. Днес предстоеше да посетим двореца Версай, който се намира извън Париж, но в близост, в град Версай. Много приятно градче, спокойно, китно и чисто...Така го видях през рейса. Жалко , че нямах време да се разходя и из него и да го разгледам. Автобуса паркира на голям, почти изцяло запълнен паркинг пред външните порти на двореца. Там ни посрещнаха няколко от онези негри, предлагащи всякакви сувенирчета. Вече ги познавахме отдалече, защото те бяха пред всеки туристически обект. Към двореца отново се стичаха много хора. Притесняваше ме времето...и днес беше доста променливо, ту слънчево, ту доста начумерено, с пластове скупчени облаци...а-ха, а-ха да завали. Но пък небето беше много красиво...като картина...макар и мрачна...В двора, в близост до двореца се мъдреше някакво огромно, странно, златисто изобретение, което по никакъв начин не ми се връзваше с цялостната картина и атмосфера. Оказа се, че правят ремонт и реставрация на части от двореца и това изобретение просто заемаше мястото на нещо друго...Не разбрах точно...
Дворецът ни посрещна със своята кралска пищност и тълпите народ. Отначало вървяхме заедно, но скоро се разделихме, повлечени от тълпата...А и всеки искаше да си гледа по своя си начин или изобщо дори да не гледа...Така се получаваше по всички обекти...Тук-там се засичахме...Имахме точен час за среща пред входа на Версайските градини и трябваше да се вместим с гледането в определено време. 
Огледалната зала наистина беше впечатляваща, но хората наоколо и разни издигнати скелета на места ми попречиха да й се насладя изцяло. Отделните зали и покои в двореца напомняха за живота на някогашните кралски особи, тънещ в блясък и разкош. Една такава пищност, за мен доста кичозна, натруфена, бляскава и определено натоварваща очите се лееше наоколо. Пообиколих, пообиколих...целият този блясък ми дойде в повечко и се запътих към мястото на срещата. Тук беше различно...простор, къпещ се в небесните нюанси и езерата в далечината и дълбоката зеленина наоколо... Още с първите крачки по алеите на градините бях очарована. Най-напред отидохме да видим Балната зала, която се намираше в ляво, скрита в зеленината на многобройните дървета. Оказа се едно изключително интересно място с кръгла форма, покрито на входа с кръгли камъчета по земята, наредени като мозайка и много странни стени от камъни и течаща по тях вода. Местата, на които явно някога се е седяло, сега бяха облечени изцяло със свежа, мека зеленина. За разглеждане на градините имахме пак определено време -мисля, че час и половина, но не съм сигурна...Отново се разделихме и аз с удоволствие потънах в поредното очарование. Това е едно от местата, на които искам отново да се върна. Версайските градини представляват огромен парк с главна алея, красиви езера, статуи, много цветя, зеленина, кътчета за отдих и усамотение. За толкова кратко време няма как да ги обходиш навсякъде. Аз тръгнах по главната алея. Целта ми беше голямото езеро на хоризонта. Само за малко се отклоних в страни, попаднах в огромни зелени лабиринти, които водеха към различни красиви и усамотени, скътанки местенца. Реших , че може да се забавя доста из тях и даже да се позагубя...Излязох отново на главната алея, водеща към големите езера. Имахме карти, бяха ни раздали(както и на всеки обект), ориентирвах се все пак, но...В началото на тази алея имаше разкошни цветя, които истински ме удивиха.Така красиви, свежи, омайни и нежни, неподправени със своята чиста красота, изпъстрили прекрасни цветни композиции, всяко със своя си цвят...Нямаше как да не се удивя на розите, които съзрях. Разкошни, нежноуханни, със силен опияняващ аромат. Само розови. Дълго време седях при тях. За момент ми мина мисълта да си откъсна една, но не го направих, разбира се. Не можех да им причиня това, а и не бе редно. Никога обаче няма да забравя аромата им и нежният им розов цвят. Прекрасни бяха. Не ми се искаше да ги оставям, но трябваше да продължа.Езерото, до което исках да стигна се оказа не така близо, както изглеждаше. Добре, че не заваля...На моменти само малко приръсваше...Скупчващите се облаци обаче рисуваха невероятно красиви картини в небето. На места през слоевете сиво пробиваше чистотата на нежно синьото, а зеленината на извисяващите се клони на високите дървета галещо се топваше в небето и танцуваше с облаците. Духаше вятър, доста силен на моменти...Имаше места, на които едвам задържах погледа си, поглеждайки в страни...търкулваше се по зелени поляни и потъваше в зелени тунели, обградени от идеално подрязани в прави линии корони на многобройни дървета и живи плетове. По същия начин бяха подрязани и оформени много дървета и из Париж. Най-после стигнах до голямото езеро...Взех да го обхождам и ухажвам отдалече. Седнах на крайчето на стълбички, от които най-долните се къпеха във водите на езерото. Потопих се в тишина, наслада, красота и спокойствие. Компания ми правеше зелената мекота на тревите, покапалите есенни листа, плуващите из езерото патици и лодки в далечината...И два прекрасни лебеда. Много се израдвах на лебедите и естествено реших да ги снимам. Тях обаче това изобщо не ги интересуваше. Бяха заболи глави под крилата си и упорито се чоплеха...И двата. Ходих наоколо, плясках им с ръце, щраках им с пръсти(кой знае как съм изглеждала отстрани:)...виж не се сетих да хвърля нещо лекичко във водата, но пък хармонията наоколо дори и не предположи такава мисъл. Лебедите оставаха непоколебимо заровени под крилата си. Ама аз упорита...седя и чакам. Накрая единия за секунди благоволи да се изправи...аз щрак...след което той отново потъна в заниманието си. Почти удовлетворена седнах отново да се наслаждавам на гледката. А тя беше разкошна! Разстилаше се навсякъде около мен. Бях като малка точица в центъра й...Усещането да си едно цяло с всичко това е неописуемо. Можех да стоя тук, на тази точка, наслаждавайки се още много, много дълго...В един момент се усетих обаче и погледнах колко е часът. Времето доста беше напреднало и за мое огромно съжаление трябваше да се отделя и разделя с това място. Дори и да нямам възможност да отида пак там, ще запазя усещането в спомените си...Почти на бегом взех обратния път...уж само по права линия, но направо се изприщих от бързане. Стигнах навреме в рейса, а там "снежинките" го бяха окупирали. Това са негрите със сувенирите. Изненадаха ме с няколкото български думи, които изръсиха..."Далавера" беше едната от тях...Така сме се смели!:) Бяха склонни да се пазарят  за цените. Е, като тръгнат от по-високи естествено, че ще има накъде да свалят. Въпреки това доста хора от групата се обзаведоха с това-онова. Включително и аз. Оказа се, че са приятелчета на симпатичната ни екскурзоводка, та затова...А тя направо ме изуми и възхити...и не само мен... За тези няколко дни ни заля с толкова много информация, цялата побрана в нея... за какво ли не...направо не спря да приказва за минута и съм сигурна, че можеше да ни предостави още толкова! Направо изумителна! След Версай се запътихме към коренно различно място- новият квартал Дефанс със своята модерна архитектура, а оттам посоката бе Лувърът.

*************************************************************************
Тук са снимките, които успях да направя. За жалост усещането няма как да се предаде и побере в тези снимки и няколко реда...и въпреки това са си ценни за мен...
http://www.asiasea.snimka.bg/album.php?album_id=287976

е върховно! Усещането и допира до тази чутовна култура. Да екскурзоводите са много важни, радвам се, за теб и за всичко преживяно, макар, че очаквам още!
Поздрави!

Очакваш още...в смисъл?
Зная за още едни прекрасни и приказни места - замъците по Лоара, но те за жалост не влизаха в нашата екскурзия! Страшно много бих искала да отида и там!

Аз си мислех, че след като съм видяла Рим, вече спокойно мога да умра. Ха-хаха!
Обаче ми казаха, че трябва да видя и Париж и чак тогава... Така че, докато не видя и Париж - няма да умирам!
Благородно ти завиждам, Мел!

Никакво умиране преди да си видяла Париж! И аз така...никакво умиране преди да съм видяла и Рим...може и без папата!:)))

http://cindy.blog.bg/drugi/2008/10/08/ne-streliaite-po-gida-tolkova-si-moje.241648

След малко ще добавя и линкове за замъците по Лоара, ако още не си ги посетила.

http://cindy.blog.bg/turizam/2010/09/19/shambor-naricatelno-za-velikolepie.607908


http://cindy.blog.bg/turizam/2010/10/02/razhodka-iz-sheverni.614515