Прочетен: 3824 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 08.10.2008 14:04
*
*
*
Пак ме сърбят ръчичките да се затривам...да се трия, де...не да се убивам...Нещо ми е есенно депресарско...въпреки слънцето навън...Тъпо с една дума...И не мога да се трая...в един момент страшно харесвам и искам да се занимавам с нещо си...в следващия не виждам никакъв смисъл в него...Е, има някои константи все пак, с които искам да остана свързана...Дразня се от зависимостите, които сама си създадох...Има една хубава приказка: "Човек каквото сам си направи, друг не може да му го направи!". Прекаленото анализиране не води до нищо добро. Нищо не правя по въпроса за някои мои потребности...всъщност като се замисля се озовавам там, откъдето тръгнах...Че и зарязах много неща, които обичах...но някои от тях също не са същите...Дано да не продължи дълго...И този пост сигурно ще отиде в Recycle bin...Не е лесно да се промени човек...Неговата си същност непрекъснато го преследва като сянка...Но пък да се примирявам с това...май няма да успея...Станала съм или може би винаги съм си била променлива като времето последните години...В един момент вледенена и скована не мога да помръдна, а в следващия направо изгарям в пламъци...и това преди всичко вътрешно...Тъй както се хвърлих с огромно желание да си пиша за някои неща, така сега не виждам никакъв смисъл в това...Това си е мое виждане, мои си преживявания, мои си битки, радости, любови, лутания и какво ли още не...моя си живот...който си е важен единствено за мен...Споделянето, да...
споделянето...имам нужда от него, но дали това е начинът...Определено не е...Все се
разминавам с хората...или това си е нормално...Пак се завъпросих...по-добре да спирам...Май нещо съм зациклила, но не в онзи смисъл :)) Какво ти май...то е от три години сигурно...Но това зацикляне никак не ми харесва...А след малко ще трябва да се усмихвам...
И още един проблясък за днес:
"Едно е да искаш, друго е да можеш,
а трето и четвърто - да го направиш"
Николай Хайтов
Усмихни се напук на всичко !
:)))
Аз напук си се усмихвах...а бе ако не правех много работи напук...пък де да знам...можеше и да съм по-добре...Аз не, че сега съм толкова зле...
Хахаха:)))))))) до къде ли мога така да продължа:))))))))) Мога да си пиша глупости до безкрай:)))))))))) Днес определено ми е нещо откачено...то пък кога ли не ми е...Край край спирам, че положението е трагично!:)))))))))))
Все пак вечерта съм с няколко идеи по-усмихната от сутринта! И това не е майтап!:)
Аз тук исках предимно да си изливам всякакви емоции дето ме напушват от време навреме, преливат тъй да се каже, обаче...нали съм голям човек(а дали е така?...все още се чудя...скитам в дъжда, че и нощем се будя...), все пак осъзнавам,
че ме четат разни хора и вие дето редовно си ме четете и аз вас...та то вместо монолог се превръща
в монолого-диалог...а бе нещо като нищо...Хвана ме срам, че може да ме чете някой, който иначе ме познава, пък не е виждал тази ми идиотска страна(а тя една ли е?), защото аз по принцип почти никой не допускам до нея...само в крайни случаи...Пък тук...какво направих...направо оголях...Това ли е проблема...сега се зачудвам всъщност? Явно наистина ми трябват нови дрешки!:)))))))
Време е да спра, да...
Но сега се усмихвам :)))))))) макар и малко налудничаво:)))))))) Гола, луда, че и усмихната...
ужас! А защо пък да е ужас?
Леле лелееее, нещата не отиват на добре...
Искам да те успокоя, че ти си съвсем нормална, във всеки случай доста по-нормална от мен.
Не спирай да се усмихваш !
:)))
Хм, а на теб какво ти е ненормалното? Просто се замислих!:)) E, вадеше там някакви ножове по едно време :)))))))) То не е смешно, ама...
Аз само искам да предположа.
КАто изхвърляш емоциите върху листа, след това смяташ "работата за свършена" и когато реално си с човека,нямаш необходимата концентрация и готовност да споделяш с него - време, думи, търсения. Ти си получила вече тези неща, имаш си ги и не влагаш там. И ... разминаваш се.
И се усмихнииииии...:)))
Усмивката върши чудеса, нали знаеш...?:)))
