Уплаших се, избягах.
Исках да запазя спомена
за тебе....за тогава.
Прости...как мъчно е,
и ти...с тъгата във очите
и укорът пробождащ ме
дълбоко във гърдите.
Мълча, а ти ме питаш...
Долавям болката в гласа ти,
което плаши ме...извръщам 
погледа си  и преглъщам 
сълзите парещи в мен .
Прости...аз пак при теб
ще се завръщам,
преглътнала горчивата
отрова, разяждаща ме
бавно, до основи.
Разбирам те и плача тихо
с вина в мене скрита...
Предречен път 
пред нас съзирам,
макар неистово да го убивам...
Но днес съм тук
и те прегръщам.
В очите ти любов една 
към мен се връща...