Има дни, в които изпадам в пълен блокаж...Ден като днешния...Всъщност свърших всичко, което трябваше да свърша, но не се чувствам удовлетворена. Първо станах трудно, едвам се надигнах от леглото, а снощи си легнах рано. После работих, работих, работих, после плащах сметки, плащах сметки, плащах сметки (останаха още за плащане), след което пазарувах...донапазарувах...и пак не напазарувах всичко...Седнах малко, хвърлих поглед тук-там по блоговете и форумите за половин час и отидох да готвя. Умирисах се цялата на готвено...много мразя...Все още нямаме абсорбатор. Реших да си подобря настроението с една чаша от коледното червено вино...но и то не ми помогна особено. Чувствам се много изморена. Да се чуди човек от какво. Тормозят ме едни документации, с които мразя да се занимавам, но трябва...Отлагам ги вече май достатъчно...Е, и утре е ден! Станала съм нещо мудна...дразнещо мудна за самата мен...Мрънкам, защото тук е мястото, където мога да си мрънкам на воля. Нещо като моя си психотерапия. Все още не съм настроена коледно. Всъщност взех да не обичам празниците. В периода преди тях ми става едно изнервено, притеснено, подтиснато...В къщи всичко е на вили и могили... само ми е до коледни украси! Обаче виното, орехите и ракията са уредени. Все пак ще трябва да измъкна някой и друг гирлянд май...С подаръците също съм доникъде...само един е налице...Днес определено ме е стегнала шапката, точно така се чувствам...все едно някой ми е стиснал главата от всички страни, а аз се намирам в нещо като мъгла, та чак и чувам приглушено всичко около мен...Шантава работа...а вчера ми беше хубав ден, пък онзи ден и по-онзи направо разкошни...
Явно съм пак в блатото...Чакам изплуване...От друга страна осъзнавам, че ще си остана лошо постъпваща и несериозна за някои, просто защото съм си аз, просто защото искам да забравя, просто защото надали тепърва ще се променя...Уморих се...Избягвам повторенията...и то най-целенасочено, онези...до болка познатите...И затъвам още толкова...Пък времето си върви...Скоро сънувах гаден сън...Радост означавало...Какво ми стана та взех да гледам съновници разни? Все още излиза на моменти пред очите ми...Мисля си за това...И тук не е същото, пък може аз да не съм същата...Знам и именно това ме скапва...Това вече е прекалено...Спирам! Хората творят изкуство, а аз си мрънкам...

Тази песничка ми се върти в главата, въпреки че ми вървеше днес, но не в посоката, в която бих искала...И между нас си върви, но на мен си ми е скапано, уви...

Такси - Има дни
http://www.youtube.com/watch?v=4ANa9j-8Qb0

Ето и този клип не се отваря тук...и нацепва нещо...изобщо...
Отивам да спя...

Отнесох се пак към предишния пост...
И се заслушах отново...
Определено обожавам звука на саксофона! Очертават ми се няколко любими инструмента: китара, саксофон, тромпет, флейта, кавал...Издирвам си ги...В смисъл най-добрите музиканти на тези инструменти...Всеки инструмент е специфичен и уникален и точно това му е прекрасното...Има своя душа, живот, внушение...Но оживява посредством диалога с човека...Иначе е просто инструмент...предмет, очакващ, тръпнещ някой да го докосне и да му вдъхне живот...Когато започна да разграничавам нещата, заобичвам всеки един по отделно все повече, но най-вече звученето им заедно...Хармонията и мелодичността...Диалогът между тях...Ами обичам музиката !:))) Нищо ново :))) И защо казах "няколко"...те са много повече, но тези са най...И както става с всяка любов, така се оплетох и в тази...като пиле в калчища...Гласът като инструмент обаче слагам на първо място...гласът и неговите уникални възможности!
Ха, още не съм си легнала...ами...като знам, че ще трябва да ставам след това :))))

Bob James and David Sanborn - Maputo

Днес една клиентка с влизането ми каза, че страшно я боли глава и не се чувства в кондиция! Отдавам го на времето! Забелязала съм, че всяка една промяна ми влияе...станала съм много чувствителна...Тъй, че май е повсеместно при хора, които улавят промените...