На пътя съм... по линията на живота, която сама си начертавам с всички нейни разклонения. В своята си илюзия, такава каквато сама съм си изградила, за да се чувствам добре по пътя си. В своя си кръг, който всъщност е спирала, пружинираща...И търся, чакам...понякога и нищо не чакам...просто вървя, след време спирам за момент, за да чуя или видя...да се насладя или отвратя...След това пак продължавам...Понякога търся нея...за да ме въодушеви, да ме изпълни с летящо чувство...чувството, което така обичам, и да се въздигна...над всичко...Там, където се докосвам и се вливам в потока на насладата, безгрижието, безвремието и хармонията...

Mike Oldfield - Muse



Което не означава, че не виждам...Погледът отдолу и отгоре е различен...Различен, защото гледните точки са две. Иначе той си е един и същ...Понякога си харесвам единия поглед, друг път другия. Всъщност имам нужда и от двата. Така изграждам своята си реалност и истина...Но...все пак давам превес на любимия си...Другият е за други хора...Като се замисля, като че ли най-често съм между двата...там на брега на морето...Бих казала, че това е моето място...Най-любимото ми...Мястото на баланса...Там чувствам най-силно себе си и всичко около мен...И най-вече нея...любовта...във всичките й измерения...