Последният ден в Париж ни беше свободен ден. Трябваше да освободим стаите в хотела, станахме рано, закусихме и натоварихме багажите в рейса. Щяхме да имаме достъп до багажа чак вечерта, затова трябваше да се облечем подходящо, имайки предвид променливото време тук. Днес, който искаше можеше да посети музея с восъчните фигури. Една част от групата се запъти натам, други към Дисниленд с метрото, останалите кой накъдето му видят очите. Не отидохме в музея Гревен поради разни причини. Сега съжалявам малко, но това пък е повод някога отново да се върна там. За днес бяхме запланували да се разходим по Шанз- Елизе и улиците в центъра на Париж, да пообиколим магазините, да купим евентуално някое и друго подаръче...исках да се разходя и покрай Сена. 



Този ден майка ми осъществи поредната си мечта - да стъпи на Шанз-Елизе. Беше много щастлива. Пада си малко (даже не малко, а доста) шопинг -маниачка...и като се отприщи...не пропусна магазин, в който да не влезне. А те магазините много и наистина правят впечатление със своята класа и стил. Скъпи магазини, бляскави, подредени...
изобщо...не за нашия джоб. Но пък е хубаво да се видят. И тук имаше много кафенета...
пълни...изобщо...кафенета да искаш. 




Краят - пред Триумфалната арка


Поглед от арката по Шанз-Елизе към Лувъра


След Шанз-Елизе обиколихме и други улици с магазини и магазинчета. Майка ми направо беше като отвързано куче...само дето не беше изплезила език. Пообиколихме, пообиколихме...накрая със сестра ми ни писна и решихме да я оставим да си обикаля сама. Определихме си среща пред Голямата пирамида пред Лувъра и отидохме да пием по бира и да хапнем нещо в градините Тюйлери. От ходене страшно бяхме ожадняли, пък се и изморихме, че и огладняхме. Тази бира беше най-скъпата бира в живота ни, обаче пък ни дойде много добре и беше много вкусна. Смее ли да не е? Поръчахме си и по салата с риба. Салатите там много ми харесаха! Поднасят ги направо подправени и изобщо няма нужда да им добавяш нещо. Абсолютно по моя вкус! Доколкото разбрах по-късно, в соса, с който се заливат има лимон, зехтин, горчица и майонеза. Не съм съвсем сигурна, но съм склонна да го приема, заради вкуса. Много приятно беше докато седяхме там - тези градини са разкошни. А и времето беше чудно. Помързелувахме, отдавайки се на спокойствието и удоволствието, които блажено ни обзеха, след което се разходихме отново, поседяхме и покрай езерото. Направихме и малка разходка до Сена, но...малка за жалост.




   Този ден обикаляхме много по улиците и магазините. След приятната обедна почивка се срещнахме отново с майка ми. Отидохме към магазините "Лафайет", известни и те със своя блясък, разкош и стил. Продължихме към по-достъпните магазини за нас. Направи ми впечатление, че на много места вътре се слушаше салса. Познатият ритъм веднага притегли ухото ми. Явно тук салсата си имаше доста свои почитатели.
   Яд ме е, че загубих много време по магазините. До един момент ми беше интересно, докато не ми писна така, чееее...Някак не събрах кураж да се пусна сама по улиците заради този пусти език, въпреки че основните точки ги бях научила вече. Но с тези кръстовища и улички като нищо можеш да се загубиш. Ако кривнеш на някъде не е ясно къде ще се озовеш. Всяко кръстовище се разклоняваше на по 5-10, че на места и на по повече лъча. Ако тръгнеш по някой се озоваваш на друго такова кръстовище...изобщооо...Наблюдавах хората, улиците, опитвах се да се слея с тях, със забързания ритъм на града. Имаше доста просяци по улиците. Почти всички бяха с кученце. Кученцата имаха специална, само за тях си постелчица, че и одеалце. Мило бе някак! Тук пешеходците не бяха така дисциплинирани както в Австрия, пресичаха си на червено. Много натоварено движение, но внимателно придвижване без клаксони, викане, псуване, без свирене на гуми от рязко натискане на спирачки. Дупки по улиците не видях.
   Почувствах близък този град. Снимах малко. 








По едно време ме хвана срам да вадя апарата. Беше като някакъв отличителен белег, крещящ "Турист!". Сестра ми взе да ме майтапи, че съм придобила истински туристически вид - фотоапарат, раница и карта в ръката. Ужас! По-комфортно ми беше да съм анонимна. Решавах ли да снимам, заявявах: "Излизам от анонимност...вадя апарата!". Така сме се смяли! А на японците изобщо не им пукаше. Те пък бяха навсякъде...
направо бъкаше от тях. Това туристите са много досадно нещо всеки случай! Как ли се чувстват местните се чудя, когато е пълно с разни индивиди непрекъснато щракащи насам-натам? Въпреки, че то в Париж си е пълно с какви ли не...един огромен мегаполис...
   Имахме среща с групата в 20 или 20:30 часа пред Голямата пирамида(едно предпочитано място за срещи). Отидохме по-рано, скапани от ходене. В един момент взех да скучая и реших да уплътня времето, снимайки преминаващи хора и изобщо хората наоколо.

 

Зачудих се обаче колко от тях всъщност са парижани и колко туристи. Определено беше пълно с туристи, а около Лувъра направо гъмжеше, а и не само там.



   Предстоеше ни последното изживяване в Париж- разходката с корабче по Сена...една от най-предпочитаните атракции...и има защо...









   Слънцето клонеше вече към залез. Пурпурното обагряше красиво небето. Преминахме по един от многото мостове от другата страна на Сена. Към корабчетата се слизаше пак по доста тесни стълби в нещо като тунел. Туристическото корабче беше на два етажа, долния затворен, горния - открит. Качихме се на горния и седнахме най-отзад. Вечерните светлини се къпеха във водите на Сена, подухваше вятър, който накъдряше игриво повърхността й. Започна да ми става студено. Моторът се включи, потеглихме бавно, корабчето обърна и пое в посока Айфеловата кула. Всичко наоколо бе много красиво вечерно осветено...мостовете, сградите, водите...Пред нас, отново в целия си блясък се показа тя- Красавицата на Париж, обляна от светлината на многобройните лампи по нея. Точно в този момент мъжът ми се обади по телефона: "Как си?",а аз само: "Лелеее, ако знаеш колко е красиво...лелееее!!" Не се чувахме много добре заради шума от мотора. В този момент ми се искаше да е до мен...Изобщо ми се искаше да е до мен. Зарадвах се страшно, че се обади точно сега...Гласът му ме стопли, прегърна ме, но и леко ме натъжи...При кулата обърнахме обратно и отново се любувахме на красивите мостове и всичко наоколо. Подминахме мястото, от което бяхме тръгнали...Малко по-нататък едно образувало се островче разделяше реката на два ръкава, които се сливаха отново от другата му страна. Минахме от дясната страна, обиколихме и се върнахме от лявата. По целия път това, което ми направи впечатление бе, че около реката и кейовете вечер е много оживено. Тук се събираха тинейджъри, студенти, свиреха на китари, пееха, пиеха...Зачудих се, ако се понапият дали не падат в реката. Имаше на места уединени, самотни двойки. Тук явно си уреждаха срещи много хора, както романтични, така и приятелски, и служебни навярно. На места имаше групи, които танцуваха.Според мен се провеждаха там и уроци по танци, за което служеха и някои от корабчетата. През прозорчетата им, във вътрешността видях доста групи и двойки, които видимо се учеха да танцуват. Други корабчета, явно вече излезли от употреба, бяха пригодени за жилища или пък за изискани, романтични ресторантчета. Бих казала, че цялата тази атмосфера около реката страшно ми допадна. Определено ме очарова. Всяко едно местенце се използваше за нещо. Много групи с млади хора имаше там. Половин час мисля, че продължи цялата разходка...или един...забравих...От 21 до към 21:30-22часа. Много красиво и вълнуващо беше, но и страшно студено. Направо измръзнах. Всички измръзнахме. Стана ми тройно по-студено и от мисълта, че си тръгвахме, че свърши. От корабчето директно се качихме в рейса, който ни чакаше наблизо. Така му се зарадвахме всички, че чак избухнахме в смях, защото да прекарваш толкова много часове в рейса си е доста досадно, но в случая така бяхме премръзнали, а и уморени от цял ден тромбоване по улиците, че направо ни се видя като жадувано и дълго чакано спасение. Потънахме в него и прегърнахме блажено топлината му като свой дом. В случая той и това си беше, де. Хапнахме кой каквото имаше, попреоблякохме се, пообухме се (краката ми така се бяха смръзнали, че ужас). Най-накрая доволна се отпуснах на седалката...И тогава ме превзе тъгата, защото... това беше...тръгвахме си...Последен ден и последна вечер в Париж...последни минути. От тук отпътувахме обратно за Австрия, очакваха ни доста часове път, с кратка почивка в Мюнхен преди това. Предстоеше ни цяла нощ пътуване и почти половината от другия ден. Приблизително към 16 часа се събираха мисля.Когато излязохме от Париж часът беше някъде около 23.
   Дали искам да се върна там отново? Да! Без колебание го казвам. Искам да видя още толкова много неща, да отида на места, на които не успях и да се върна на тези, които истински ме очароваха. Някой ден...някога...дано да е скоро и да съм с този, с когото искам...

*************************************************************************
Отлагах този пост толкова дълго...Най--после приключих с него...Само липсва някоя и друга снимка, но ще се занимая по-късно...или като ми дойде отново музата  :)) 
п.п.Както ме мързеше да слагам снимки, така се поувлякох...отново...

Екскурзията - 2-11 септември 2008 - Виена, Париж, Залцбург

Началото. Ден и половина във Виена.

Франция, Реймс и първи впечатления от Париж. Хотелът.

Сакре Кьор и Монмартър - кварталът на художниците и бохемите

Париж - мащабност, многоликост, очарование

Айфеловата кула

7 септемри - Версай и Версайските градини

7 септември -  Дефанс, Лувъра, Мулен Руж