Още не съм си легнала...Зачетох се тук-там...Някои работи май никога няма да ги разбера...Други ми идват в повече...Понякога ги разбирам отшелниците...Има хора, има проблеми...Няма хора, няма проблеми...Определено това, което харесвам в живота е разнообразието и усещането за цветност...Хем обичам реда, хем вървенето само по определени коловози ме дразни...Не обичам и когато нещата станат твърде сериозни...Обаче простащината и злобарията...абе простотията с нюанс на жлъчно зелено съвсем откровено не я понасям...Понякога ме е страх, наистина ме е страх детето да не си отиде от мен...заради глупостите на възрастните...Ей тъй...да се уплаши и да избяга...От друга страна твърде детското дали не дава усещане за лекомислие? Честно обаче, понякога ми се иска да не мисля...Щадя си батериите...а дали това е начинът и дали успявам...до този отговор още не съм стигнала. 

Без музика ми е някак пусто, затова веднага бягам за песен...
На тази се спрях...

Willie Nelson & Eric Clapton ~ Nightlife (Live)