Кой подучи я, кажете,
Зимата навън проклета?
Всичко, видите ли, тя разбра
на вратата се запря.
Свъси веждите сърдито
па извади свойто сито
и кат почна тя да ръси,
всичко в бяло се наръси.
-Искали сте да си ходя май?
Но уви, туй не е край!
Люти се, нарежда, броди...
Брях, не иска да си ходи!


Но красиво е в бяло,
туй не може да се отрече! :)