*
*
*
Неделно, лежерно, спокойно...леко недоспало...дъждовно...с мирис на кафе...Все още кънтят в ушите ми перкусии. Тази сутрин се събудих с джаз под акомпанимента на дъждовна тиха мелодия, лека тъга и приятна умора. Понякога искам повече от това, което мога...гледам да се наслаждавам на това, което имам...Отлитат, наистина отлитат...За първи път тази година го усетих...есенен полъх с дъх на отминаващо лято, смокини и горчив пелин. Оставих тялото си на ласките на водата, водата която отмива сгъстените мисли, полепналия тютюнев дим и ми дава усещане за пролет. Колкото и да не искам ме влече, въпреки че никога няма да се слеем изцяло. Но докосването е красиво, влива наслада и виталност. Фатално докосване...Обичам думите, но не обичам да ги изговарям...като че се губи очарованието им...Там в зараждащия се момент, търсейки есенцията, намирайки я са обвити с онази магия, която те изпълва с хармония, тайнство, пълнота и доволство...По-често предпочитам да ги задържа в себе си, трудно ми е да ги пусна свободни...пусна ли ги, те отлитат или тупват не на място...Усещам, че тази свобода никога не ще я имам. Но пък имам друга, която много си обичам, но също така и ненавиждам...макар и околните понякога да не разбират за нея...Пиша си, нещо объркано си пиша, но ми е приятно да го правя. Денят ще отлети бързо...разполагам с един час по-малко. Мисля да поспя по-късно следобед. Всъщност тази седмица, предстоящата съм решила да спя повече, да си лягам по-рано вечер. Дано успея...определено имам нужда. Мисля си за постоянството, това което имам и това, което нямам...и за въздействащите фактори...Всъщност в момента предпочитам да слушам дъжда, шума от гумите по мокрия асфалт, да запазя вкуса на Мартини и да се наслаждавам на мисълта, че все още не всичко е минало, че съм тук, сега и имам още време...ако не за всичко, то поне за достатъчно...Неделният, дъждовен сумрак ме обгръща с мек воал от кадифе... Приятно е...

A-ha - Velvet