Писна ми все нещо да ме държи в напрежение...Дали пък аз сама не се навивам? Иначе в последно време всичко е прекрасно. Прекрасно...нормално прекрасно. Винаги може и повече и по-малко. Тук народът взе да се изнася. Имам и аз друго място още от миналата година, но нещо нямам нито желание, нито време, нито нерви да си го обзавеждам и опознавам. Дали пък не съм станала консервативна? Мислех се за по-обичаща промените, ама... зависи. Няма да се местя! Твърдо го реших...поради многобройни причини. Абе защо не може човек да си разчита на нещо, което си харесва? Все трябва да се изменя...Ето например едни вафли...първо забелязах, че по опаковката и надписите има промени, после се установи, че и грамажът не е същия, и...естествено вкусът друг...по-лош! И какво е това сега? Любими вафли, любим вкус и айдееее...стига толкова! И това е просто само един пример. Има още толкова такива случаи. Хареса си някоя клиентка боя, цвета й допада, косата й се чувства добре...и хоп изчезне...боята. Ще сменяме опаковката, ще пускаме нови серии...Това добре, но...боята вече не е същата. Е много се дразня значи!! Иначе нещата си вървят...добре си вървят...Радвам се на хората до мен, даже много им се радвам, към други съм задължена, даже много съм им задължена... откъм присъствие...Ще гледам да го компенсирам, ако е възможно в най-скоро време. Нещо ми беше натоварено, изморено, замъглено, но пък  така уютно вкъщи. Отидох на едно място на което обичах да ходя...За жалост се почувствах далече...Иначе хората много ги харесвам! Но някак и там не беше същото...Затова пък ходя другаде...Човек трябва да има различни варианти...Това откъм забавление...Виж с работата нещата седят по друг начин! Не можеш просто да кажеш "майната му" и да зарежеш всичко. Или пък можеш? Не и аз. Трябва да имам задоволително решение...а такова не идва. Лятото има по-спокойни дни, тогава ще го мисля пак. Никога не съм обичала разделението на хората на групички и може би заради това винаги съм се чувствала сама. Не мога да бъда от тези срещу другите или пък от онези срещу тези...То вярно, че хората си се разделят и по интереси, но...оставам си от третите - вълците единаци. Тези дни се радвам на дръвчетата, които засадиха миналата година на разни оголени места. Почти всички са се хванали и вече се раззеленяват. Представям си колко хубаво ще стане като пораснат още. Тази година има нови засадени...В последно време се разхождам повече (обичам да ходя много пеша)...та София разпролетена, раззелена, нашарена с люляково лилаво и нежно цветно е даже приятна. Пред блока момините сълзи ще цъфнат всеки момент! Обожавам ароматът им! Така нежен, чист и опияняващ...

Всъщност съм настроена за тази песен...
Eagles - Tequila Sunrise