Постинг
05.05.2009 22:24 -
Поезията - моят живот
Автор: melsun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1533 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 06.05.2010 22:15
Прочетен: 1533 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 06.05.2010 22:15
Направиха ми впечатление многото постове с едно заглавие "Поезията - моят живот".
Не ми е много ясно каква е точно целта (всъщност май вече горе-долу ми се изясни), но ми стана интересно и се вдъхнових, след което следните редове сътворих:
Поезията в моя живот
Докосна ме плахо,
после отмина,
погали ме с полъх
от нежно крило.
Спомен забравен,
потънал в дните,
завърнал се бурно,
пронизан с перо.
Дъждовни талази
във рими и фрази,
в премала безумна,
в оживелите думи...
Изтръгнати с болка,
кървящи, туптящи,
зовящи, любящи,
най-съкровени,
смълчани,
в недрата човешки
събрани...
Оглушаващ звън
на камбани.
С душата заспори,
нощи и дни
с нея говори,
а тя се разкъса,
на кръст се разпъна,
отдадена, гола
в екстаза се впусна,
после...в покоя.
Неопознали се още
се сляха в едно
възвисено, дълбоко,
изстрадало, влюбено
на душата най-живо,
туптящо перо.
И така крилeтe на поезията затуптяха в моя живот.
Все още се опознаваме, но определено си станахме близки.
Очаквам с нетърпение поредната среща. И когато тя се случи
ще се впусна с наслада в това общуване, което обикновено е кратко,
мълниеносно, понякога доста буреносно и както приижда с някоя вълна,
така и си отива със заглъхващия мах на крилете на птиците...отлитащи на някъде...
Нямам абсолютно никакви претенции за каквото и да било.
Стихчетата ми доста често звучат по детски наивно, но пък
аз си ги харесвам, защото са си мои, сътворени от мен...с всичките им несъвършенства. Има няколко разбира се, които страшно много си обичам, други, които си харесвам, а трети просто ми напомнят...
08.05.2009
п.п. Много се чудих, ама ей на...наредих се и аз там...
Не ми е много ясно каква е точно целта (всъщност май вече горе-долу ми се изясни), но ми стана интересно и се вдъхнових, след което следните редове сътворих:
Поезията в моя живот
Докосна ме плахо,
после отмина,
погали ме с полъх
от нежно крило.
Спомен забравен,
потънал в дните,
завърнал се бурно,
пронизан с перо.
Дъждовни талази
във рими и фрази,
в премала безумна,
в оживелите думи...
Изтръгнати с болка,
кървящи, туптящи,
зовящи, любящи,
най-съкровени,
смълчани,
в недрата човешки
събрани...
Оглушаващ звън
на камбани.
С душата заспори,
нощи и дни
с нея говори,
а тя се разкъса,
на кръст се разпъна,
отдадена, гола
в екстаза се впусна,
после...в покоя.
Неопознали се още
се сляха в едно
възвисено, дълбоко,
изстрадало, влюбено
на душата най-живо,
туптящо перо.
И така крилeтe на поезията затуптяха в моя живот.
Все още се опознаваме, но определено си станахме близки.
Очаквам с нетърпение поредната среща. И когато тя се случи
ще се впусна с наслада в това общуване, което обикновено е кратко,
мълниеносно, понякога доста буреносно и както приижда с някоя вълна,
така и си отива със заглъхващия мах на крилете на птиците...отлитащи на някъде...
Нямам абсолютно никакви претенции за каквото и да било.
Стихчетата ми доста често звучат по детски наивно, но пък
аз си ги харесвам, защото са си мои, сътворени от мен...с всичките им несъвършенства. Има няколко разбира се, които страшно много си обичам, други, които си харесвам, а трети просто ми напомнят...
08.05.2009
п.п. Много се чудих, ама ей на...наредих се и аз там...
Балканци - Марш на 34-ти Троянски полк
В Малко Чукундурово
Великденските истории според четирите ев...
В Малко Чукундурово
Великденските истории според четирите ев...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20241
Блогрол