Днес беше тежък ден! Откъдето и да го погледнеш! Черни хроники, траур, мрачно студено време, почти цял ден дъжд, потресаващи новини, силни болки в китката, работа, умора...На фона на цялата скльофчена история, влизайки в стаята си нещо отвън прикова погледа ми! Един жълт балон! Беше кацнал на зеленото дърво пред прозореца ми и безцеремонно се полюшваше насам-натам от вятъра. Усмихваше ми се  доволно и в края, в спускащия се сумрак на деня ми вля слънчевост, детска веселост и  надежда! :)



Снимах си го, разбира се :))) Не каца всеки ден жълто балонче пред прозореца ми! :)))



Утре може и да е отлетяло, но важното е, че сега е тук! :)))

п.п. Не знам точно кога започна, но това дърво изсъхна и след около 4-5 години, след като написах този пост го отсякоха. На негово място засадиха ново.

Това жълто балонче ми напомни за
стихчето на Джани Родари " Продавач на надежда"

Продавач на Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал...познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.

Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари


Тази песен няма общо...просто ми се слушаше гласа на Андреа Бочели...
Да си влея и малко истинска, красива  чувственост преди сън...
Обичам да го слушам!

Andrea Bocelli - Momentos

нека надеждите ни не са като балони,те често се пукат!

Да и аз си помислих за това! Но все пак е хубав знак! :) Още е тук...не е избягало! :)

Ето...до вечерта небето се прочисти, времето се разведри и грейна слънчице :)))

Трябва да си намеря онази притча, в която се казваше: "И това ще мине" :)

В неделя е все още тук...валя го дъжд, духа го вятър, сега го грее слънце, беше в тъмнина, беше и през деня...оцеля :))))
http://media.snimka.bg/3180/012615058-big.jpg
http://media.snimka.bg/3180/012615076-big.jpg