Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2009 21:18 - Черни връх - изкачване от с. Железница
Автор: melsun Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11982 Коментари: 5 Гласове:
6

Последна промяна: 05.09.2009 13:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Винаги съм си мечтала да ходя из планините, но все не си намирах компания за това. Ето, че наскоро (16.08 ) ми се удаде такава възможност. Предложението беше поход до Черни връх. Изкачване от Железница, слизане към Драгалевци. Времето се очертаваше да е топло и хубаво. Мушнах два сандвича, кроасан, вода, кафенце  и други разни необходими нещица в раничката, обух си новите туристически обувки, трябваше да ги разтъпча за следващото начинание, и потеглих с едно приповдигнато чувство. Срещата беше на Хладилника. Оттам се качихме на рейс 98 до Железница. В автобуса се пътува с билети и карти на градския транспорт. Събрахме се общо 13 човека. Много приятна компания - някои опитни, други не съвсем! :) Кратка спирка за пазаруване и хайде нагоре към превземане на върха. Тръгнахме около 10 - 10:30 часа.

image

Наоколо зелени поляни и загадъчни хълмове, обвити в облаци...
image

image

След няколко завоя взех да се задъхвам. Учестеният пулс гърмеше в главата ми. Нещо много нанагорно взе да ми се струва. Беше валял дъжд предните дни и с напредване на времето взе да става все по-задушно. Не ми достигаше въздух. Започнах да се отчайвам и да се питам дали ще издържа. Станах вир-вода...А бяхме още в самото начало! Разгеле издрапах до чешмичката, на която спряхме да починем, да се разхладим и да си вземем дъх!
image

Предстоеше още една доста стръмна част.

image

В далечината се подаде първата ни цел - хижа Академик (или Физкултурник)

image

В края на стръмната (но за мой късмет сравнително сенчеста) пътека се разстлаха широки поляни. Отново спряхме за кратка почивка...
image

Тук ми идваше да се откажа и да дам заден, ама стиснах зъби, заинатих се и продължих. Запътихме се към хижа Академик. В тази отсечка имаше повече простор. image

image

Ето, в далечината се подаде хижата.
image

Отдолу изглеждаше толкова близко :)
image

Стигнахме около 13-13:15 часа. Там беше доста оживено. Компанията спря за почивка, белотче, хапване, възвръщане на силите, wc, обмисляне съответно в главите на някои, дали да продължат...
image

В крайна сметка продължихме всички! Някъде около 13:45- 14 часа.Само един по-горе се отклони към Алеко.
Там пред нас, някъде под облачната завивка се извисяваше върхът.
image
Изкачвахме се все по-нависоко, на места се откриваше гледка към София, потънала в ниското, загърната в призрачна пелена.
image

image

Тази част се оказа много по-лека за изкачване от първата, долу към Железница. Нарочно се бавех най-отзад, за да си снимам спокойно и да се слея с планината. Тази връзка е неописуема! Чувстваш едно извечно единение...чувството, че сте едно цяло...ти и природата...чувстваш се у дома. Вече не усещах онази умора...
Наслаждавах се на гледките и простора...
image

Към върха взеха да се събират все повече облаци и  да приплъзва по-гъста мъгла...
image

Имах чувството, че като протегна ръка и ще ги докосна...Движеха се пред мен...
image

И камъните взеха да стават все повече...
image

image

Зад гърба ми мъглата настъпваше...

image

Приближавах...
image

Все по- близо...
image

image

И по-близо...
image

Още мъничко...
image

И ето... вече съм горе...
image

На върха се е ширнала поляна...
image

И красиви гледки
image

image

image

Снимки за спомен...
image

Влязохме в хижата. Доста задушевно беше вътре. Часовникът показваше 15: 40...Някои похапнаха...Аз пих топъл планински чай, който ме върна в детските спомени, когато баба ме водеше често на Витоша и онзи незабравим аромат на мащерка и жълт кантарион, на мента...на билки...Навън мъглата се спусна все по-близо, захладня  и прокапа дъжд. Поседяхме още малко...
image
Аз доволна на върха :))

Междувременно лекият дъждец спря и ние потеглихме надолу, посока Драгалевци...Часът 16:30 - 17...



Понеже този пост стана изключително дълъг, доста се поувлякох, не мислех да се получи чак така, нека бъде само с изкачването. В следващия ще покажа слизането. Тези планинските постове ги забавих, защото предчувствах, че така ще се получи :))) Но ще ги направя, де! После може да си ги доредактирам!



Тагове:   връх,   Черни връх,


Гласувай:
6



1. yuliya2006 - БЯХ С ТЕБ, ЗАДЪХВАХ СЕ, ВЪЗДУХА НЕ ...
04.09.2009 21:43
БЯХ С ТЕБ, ЗАДЪХВАХ СЕ, ВЪЗДУХА НЕ СТИГАШЕ..НО ЧУДО ТАМ ГОРЕ СЯКАШ СИЛИТЕ МИ СЕ ВЪРНАХА, СЯКАШ БЯХ В ДРУГ СВЯТ...ПЛАНИНАТА МЕ БЕШЕ ПРЕГЪРНАЛА С ЛЮБОВ
БЛАГОДАРЯ ТИ ПРЕКРАСНА, ВИДЯХ ГО, ДОКОСНАХ ГО...И СЕ ВЛЮБИХ...
КАТО СТИГНЕМ ДО ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ЧЕРНИ ВРЪХ ЩЕ ТЕ ПОМОЛЯ ДА МИ РАЗРЕШИШ ДА ГО КАЧА В ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
2. melsun - :)
04.09.2009 21:48
Разбира се!
цитирай
3. soleilelle - супер е този маршрут :) познати и ...
05.09.2009 00:11
супер е този маршрут :) познати и обични места :)
поздрави за издръжливостта :) и благодаря :)
цитирай
4. dressy - направо
05.09.2009 10:22
истински герой,браво,момиче:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: melsun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2446113
Постинги: 1316
Коментари: 2072
Гласове: 20241
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031