Прочетен: 11982 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 05.09.2009 13:09
Винаги съм си мечтала да ходя из планините, но все не си намирах компания за това. Ето, че наскоро (16.08 ) ми се удаде такава възможност. Предложението беше поход до Черни връх. Изкачване от Железница, слизане към Драгалевци. Времето се очертаваше да е топло и хубаво. Мушнах два сандвича, кроасан, вода, кафенце и други разни необходими нещица в раничката, обух си новите туристически обувки, трябваше да ги разтъпча за следващото начинание, и потеглих с едно приповдигнато чувство. Срещата беше на Хладилника. Оттам се качихме на рейс 98 до Железница. В автобуса се пътува с билети и карти на градския транспорт. Събрахме се общо 13 човека. Много приятна компания - някои опитни, други не съвсем! :) Кратка спирка за пазаруване и хайде нагоре към превземане на върха. Тръгнахме около 10 - 10:30 часа.
Наоколо зелени поляни и загадъчни хълмове, обвити в облаци...
След няколко завоя взех да се задъхвам. Учестеният пулс гърмеше в главата ми. Нещо много нанагорно взе да ми се струва. Беше валял дъжд предните дни и с напредване на времето взе да става все по-задушно. Не ми достигаше въздух. Започнах да се отчайвам и да се питам дали ще издържа. Станах вир-вода...А бяхме още в самото начало! Разгеле издрапах до чешмичката, на която спряхме да починем, да се разхладим и да си вземем дъх!
Предстоеше още една доста стръмна част.
В далечината се подаде първата ни цел - хижа Академик (или Физкултурник)
В края на стръмната (но за мой късмет сравнително сенчеста) пътека се разстлаха широки поляни. Отново спряхме за кратка почивка...
Тук ми идваше да се откажа и да дам заден, ама стиснах зъби, заинатих се и продължих. Запътихме се към хижа Академик. В тази отсечка имаше повече простор.
Ето, в далечината се подаде хижата.
Отдолу изглеждаше толкова близко :)
Стигнахме около 13-13:15 часа. Там беше доста оживено. Компанията спря за почивка, белотче, хапване, възвръщане на силите, wc, обмисляне съответно в главите на някои, дали да продължат...
В крайна сметка продължихме всички! Някъде около 13:45- 14 часа.Само един по-горе се отклони към Алеко.
Там пред нас, някъде под облачната завивка се извисяваше върхът.
Изкачвахме се все по-нависоко, на места се откриваше гледка към София, потънала в ниското, загърната в призрачна пелена.
Тази част се оказа много по-лека за изкачване от първата, долу към Железница. Нарочно се бавех най-отзад, за да си снимам спокойно и да се слея с планината. Тази връзка е неописуема! Чувстваш едно извечно единение...чувството, че сте едно цяло...ти и природата...чувстваш се у дома. Вече не усещах онази умора...
Наслаждавах се на гледките и простора...
Към върха взеха да се събират все повече облаци и да приплъзва по-гъста мъгла...
Имах чувството, че като протегна ръка и ще ги докосна...Движеха се пред мен...
И камъните взеха да стават все повече...
Зад гърба ми мъглата настъпваше...
Приближавах...
Все по- близо...
И по-близо...
Още мъничко...
И ето... вече съм горе...
На върха се е ширнала поляна...
И красиви гледки
Снимки за спомен...
Влязохме в хижата. Доста задушевно беше вътре. Часовникът показваше 15: 40...Някои похапнаха...Аз пих топъл планински чай, който ме върна в детските спомени, когато баба ме водеше често на Витоша и онзи незабравим аромат на мащерка и жълт кантарион, на мента...на билки...Навън мъглата се спусна все по-близо, захладня и прокапа дъжд. Поседяхме още малко...
Аз доволна на върха :))
Междувременно лекият дъждец спря и ние потеглихме надолу, посока Драгалевци...Часът 16:30 - 17...
Понеже този пост стана изключително дълъг, доста се поувлякох, не мислех да се получи чак така, нека бъде само с изкачването. В следващия ще покажа слизането. Тези планинските постове ги забавих, защото предчувствах, че така ще се получи :))) Но ще ги направя, де! После може да си ги доредактирам!
БЛАГОДАРЯ ТИ ПРЕКРАСНА, ВИДЯХ ГО, ДОКОСНАХ ГО...И СЕ ВЛЮБИХ...
КАТО СТИГНЕМ ДО ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ЧЕРНИ ВРЪХ ЩЕ ТЕ ПОМОЛЯ ДА МИ РАЗРЕШИШ ДА ГО КАЧА В ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
поздрави за издръжливостта :) и благодаря :)