Прочетен: 11984 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 05.09.2009 13:09
Винаги съм си мечтала да ходя из планините, но все не си намирах компания за това. Ето, че наскоро (16.08 ) ми се удаде такава възможност. Предложението беше поход до Черни връх. Изкачване от Железница, слизане към Драгалевци. Времето се очертаваше да е топло и хубаво. Мушнах два сандвича, кроасан, вода, кафенце и други разни необходими нещица в раничката, обух си новите туристически обувки, трябваше да ги разтъпча за следващото начинание, и потеглих с едно приповдигнато чувство. Срещата беше на Хладилника. Оттам се качихме на рейс 98 до Железница. В автобуса се пътува с билети и карти на градския транспорт. Събрахме се общо 13 човека. Много приятна компания - някои опитни, други не съвсем! :) Кратка спирка за пазаруване и хайде нагоре към превземане на върха. Тръгнахме около 10 - 10:30 часа.
Наоколо зелени поляни и загадъчни хълмове, обвити в облаци...
След няколко завоя взех да се задъхвам. Учестеният пулс гърмеше в главата ми. Нещо много нанагорно взе да ми се струва. Беше валял дъжд предните дни и с напредване на времето взе да става все по-задушно. Не ми достигаше въздух. Започнах да се отчайвам и да се питам дали ще издържа. Станах вир-вода...А бяхме още в самото начало! Разгеле издрапах до чешмичката, на която спряхме да починем, да се разхладим и да си вземем дъх!
Предстоеше още една доста стръмна част.
В далечината се подаде първата ни цел - хижа Академик (или Физкултурник)
В края на стръмната (но за мой късмет сравнително сенчеста) пътека се разстлаха широки поляни. Отново спряхме за кратка почивка...
Тук ми идваше да се откажа и да дам заден, ама стиснах зъби, заинатих се и продължих. Запътихме се към хижа Академик. В тази отсечка имаше повече простор.
Ето, в далечината се подаде хижата.
Отдолу изглеждаше толкова близко :)
Стигнахме около 13-13:15 часа. Там беше доста оживено. Компанията спря за почивка, белотче, хапване, възвръщане на силите, wc, обмисляне съответно в главите на някои, дали да продължат...
В крайна сметка продължихме всички! Някъде около 13:45- 14 часа.Само един по-горе се отклони към Алеко.
Там пред нас, някъде под облачната завивка се извисяваше върхът.
Изкачвахме се все по-нависоко, на места се откриваше гледка към София, потънала в ниското, загърната в призрачна пелена.
Тази част се оказа много по-лека за изкачване от първата, долу към Железница. Нарочно се бавех най-отзад, за да си снимам спокойно и да се слея с планината. Тази връзка е неописуема! Чувстваш едно извечно единение...чувството, че сте едно цяло...ти и природата...чувстваш се у дома. Вече не усещах онази умора...
Наслаждавах се на гледките и простора...
Към върха взеха да се събират все повече облаци и да приплъзва по-гъста мъгла...
Имах чувството, че като протегна ръка и ще ги докосна...Движеха се пред мен...
И камъните взеха да стават все повече...
Зад гърба ми мъглата настъпваше...
Приближавах...
Все по- близо...
И по-близо...
Още мъничко...
И ето... вече съм горе...
На върха се е ширнала поляна...
И красиви гледки
Снимки за спомен...
Влязохме в хижата. Доста задушевно беше вътре. Часовникът показваше 15: 40...Някои похапнаха...Аз пих топъл планински чай, който ме върна в детските спомени, когато баба ме водеше често на Витоша и онзи незабравим аромат на мащерка и жълт кантарион, на мента...на билки...Навън мъглата се спусна все по-близо, захладня и прокапа дъжд. Поседяхме още малко...
Аз доволна на върха :))
Междувременно лекият дъждец спря и ние потеглихме надолу, посока Драгалевци...Часът 16:30 - 17...
Понеже този пост стана изключително дълъг, доста се поувлякох, не мислех да се получи чак така, нека бъде само с изкачването. В следващия ще покажа слизането. Тези планинските постове ги забавих, защото предчувствах, че така ще се получи :))) Но ще ги направя, де! После може да си ги доредактирам!
Трагедията в Хирошима и Нагазаки – 6 авг...
Четири пилета от един чувал
БЛАГОДАРЯ ТИ ПРЕКРАСНА, ВИДЯХ ГО, ДОКОСНАХ ГО...И СЕ ВЛЮБИХ...
КАТО СТИГНЕМ ДО ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ЧЕРНИ ВРЪХ ЩЕ ТЕ ПОМОЛЯ ДА МИ РАЗРЕШИШ ДА ГО КАЧА В ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
поздрави за издръжливостта :) и благодаря :)