След кратък престой на върха поехме надолу, този път към Драгалевци.


В дясно - станцията на лифта. Ако не бъркам е Голи връх.


Маркировка - колчета в жълто и черно...


В тази част номерирани. Как пък точно този номер ми се наби на очи :)



Имаше доста камъни.


Тук оцених добрите подметки на обувките. С тях се чувствах изключително стабилно.
Добре, че успях да си ги купя в последния момент! Обикалях една седмица, докато си намеря нещо що-годе по-евтино и удобно. Бях се отчаяла от цените.


На места се наложи да погазим в кал.


Отново красиви гледки наоколо!


Известно време удобен път...




Продължаваме да се движим по маркировката. Наоколо простор и притеснително мрачна и сива мъгла в дясно.


И пак от моите любими светло лилаво-розови цветя.


Взе да настъпва с пълна сила...


Мъглата...с главно М...


Тук се направи асоциация с "Мъглата" на Стивън Кинг


Малко след като направих тази снимка, заваля. Точно тогава свихме надясно по тясна пътечка и се гмурнахме в мъгла, дъжд и клекове. Добре, че имаше кой да ни води! Люси ме увери, че сме се движели по маркирана пътека. Изобщо нищо не виждах...Само гледах къде стъпвам...Усещах дъжда по лицето си, усещах как се просмуква в дрехите ми...Натежалите от вода клони на клековете се удряха в краката ми и напояваха все повече панталона ми. Стъпалата ми се чувстваха добре в обувките. Но дрехите ми подгизнаха...Нямах дъждобран!!! Точно затова като се прибрах в София веднага си купих един...да си имам за всеки случай! :))) По едно време имах чувството, че ще ми падне панталона, така беше натежал от вода, добре, че го крепеше коланът. По-мокра не можех да бъда! По-мокри не можехме да бъдем! Ударихме го на майтап. То какво друго ти остава! :) Тази мъгливо-дъждовната отсечка ми се губи. Не направих нито една снимка. Тази е от Пешо. Постепенно дъждът намаля и до един заслон спряхме да починем и да си огледаме пораженията. Който имаше с какво да се преоблече, се преоблече и продължихме, кой мокър, кой не съвсем. Постепенно взехме да поизсъхваме и спускайки се навлязохме в гората.





Изглеждаше странно призрачно красива...


Там някъде в далечината се показа София...Не че изгарях от желание да се завръщам...






Зелено...зелено...много зелено...


На Бай Кръстьо отново спряхме да починем и да похапнем. Споделихме на кой каквото му беше останало... 


Тук небето се поизясни.
Имахме си и компания :) Облажи малко от сандвичите:)


Така ги фиксираше само...Може ли да не му дадеш :)


И хайде отново...по пътечките...покрай лифта...


И до долу...


Бяхме в Драгалевци някъде около 20 - 20:30 часа. Там  изчакахме една групичка, която беше кривнала по други пътечки и малко се позабави. Междувременно слънцето взе да залязва и облаците да се обагрят в розово...


Повечето хванахме рейс 64 до Хладилника.


Бях си вкъщи около 21-21:15 часа. Останах страшно доволна!! И бях сигурна, че има ли отново възможност ще я използвам!

Изкачването

A muskulnata treska posle?!

Вечерта като се прибрах, установих че нямам аспирин. Реших, че на следващия ден няма да се размина с мускулната треска. Обаче...нямах!! Общо от натоварването чувствах леко схващане, умора, но не и мускулна треска. Даже и не настинах! Общо взето се разминах без такива последствия, само с остатъчно приятно и доволно чувство! :))) По принцип издържам на ходене пеша, много ходя пеша, обичам даже, но това си е съвсем друго натоварване! Особено нагоре здравето ми се взе. В началото, де! Някои казват, че надолу им е по-трудно, пък при мен обратното! :) Всъщност не се хваля! Там по нанагорнището много бързо ми падна ентусиазма, тъй както си мислех, че няма да ми се види чак пък толкова трудно. Просто си трябва опит, трябва си ходене!

ЕМОЦИИ..СНИМКИ...И СЯКАШ СИ ТАМ... И ГО ПРЕЖИВЯВАШ...И БЛАГОДАРЯ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Браво, Ася! Люската-водач, страхотна е!