Морето
(посветено на Стоян Добрев)
Христо Фотев


Тихо -

както вали.

Тихо -

както боли.

Тихо.

Тихо.

Тихо -

снежинките засипаха сърцето ми.

Сърцето ми, по-пусто от градините

на София, напълно изоставени

от скитници, мечтатели и влюбени

(Умираше засипано сърцето ми.)

И моята носталгия единствено

ме стопляше със детските си хълбоци

и викаше насреща ми: приятелю,

не вярвай, че морето е измислица.

Морето съществува - и достатъчна

е вярата ти в някакво приятелство,

за да израсне бавно пред очите ти.



Морето се изправи пред очите ми.

Водата му със гъвкаво движение

се чупеше в кристалите на пясъка.

Дълбоко утаени, цветовете му

очакваха нетърпеливо слънцето.

Изнемощели лягаха делфините

в прегръдките на хладните течения

и сенките им падаха стремително

над рибите... И рибите се плашеха.

И рибите живееха... И някъде

из дъното - сарматско - на душата ми

изплуваха най-смътните ми спомени...

...Хрилете ми изгаряха от въздуха.

И перките ми блъскаха дърветата.

И люспите ми падаха по пясъка

хилядолетия преди сълзите ми...

О, рибите живееха... Не бързайте.

Не тръгвайте по стъпките ни в пясъка.

По стъпките ни към небето - нашата

съдба на ужасени победители...

Не знаете вий колко е мъчително

и колко е опасно - да се връщате

отново към морето си - потресени,

че в себе си морето не намирате.

Морето ни (О, загубо) във себе си

ний първо го убиваме... Не бързайте,

лъчисти вий - нежни, да излизате.

Не знаете вий - откъде ще знаете

жестоката ни нужда да обичаме...

И колко ни е трудно да обичаме

не знаете вий... Мисля си понякога,

че любовта е чувство към морето ни -

бездънното, най-синьото, безкрайното,

в което ний преди сме съществували.

Навярно ни е било много хубаво,

когато непрекъснато сме плували.

И затова след всички перипетии,

които сме преминали - единствено

любовното ни чувство е останало -

ний винаги се влюбваме в някого.

Обичаме ли - носиме телата си

с космическата лекота на рибите.

И откъде е странното мълчание

на влюбените? Откъде е странната

и хармонична пластика - над думите?

(Над думите с които ний отчаяно,

заместихме езика на очите си...)

...Как искаме ний вечно да обичаме,

но толкова е трудно да обичаме -

до края да се радваме на себе си.

Аз няма да говоря за казармите,

парадите, казармите, убийствата -

ще премълча военното безумие,

защото ще умра от отвращение.

Аз ще възпея святото мълчание

на влюбените... Скока им над Думите.

Езика на телата - и в очите им.

Дълбокото им сродство със делфините.



Морето се отдръпна пред очите ми.

На дъното му се усмихва лятото.

Случайното докосване на хората

отекваше дълбоко във сърцето ми.

А хората се качваха в трамваите

и влизаха - разменяха си поздрави.

Отърваха с усмивки от косите си,

лицата си, ръцете си, палтата си,

безпомощните люспи на снежинките...

И светеха за Някого очите им.

И светеха за Някого лицата им.

И светеха за Някого ръцете им

тихо -

както вали.

Тихо.

Тихо.

Тихо.


***************************************************************************************************

Тази вечер бяхме на театър. Не бях влизала в Народния театър, не помня от колко години...Пристигнахме по-рано, а на площадчето между входа и фонтаните, наредени снимки...Приближихме се...Морски снимки... Загледах се. Обичам морето! Снимки и стихове... Зачетох се... Тихо, тихо... И всичко в мен притихна... Думите и морето... Усещането... Там някъде имаше надпис " Усещане за море"... И още стихове... Случайно или не случайно... докосване през ноември... Едно любимо докосване! :)

Преди няколко дни синът ми ме изненада с два билета за театър! Постановка на проф. Крикор Азарян "Вишнева градина" по Чехов. Отидохме с мъжа ми. Изключително доволна останах! Не се чувствам компетентна да давам някакви оценки, но това което изпитах ме кара да мисля, че това е наистина  една много добра постановка , благодарение разбира се на силния актьорски състав и екипа като цяло! Различни житейски философии, преходност...надежда за утре...

bnt.bg/bg/news/view/16905/vishneva_gradina_veche_e_na_scenata_na_narodnija_teatyr

www.vsekiden.com/

www.trud.bg/Article.asp

Там усетих нещо, което сега прочетох... Очите, лицето, жестовете, мимиките...говорят... и не лъжат...

И онази болка вляво...сладка и раздираща, кървящо нежна и опиваща...

Надявам се...


п.п. Днес 14.12.2009 г. научих веста, че проф. Крикор Азарян е починал тази нощ!
Поклон!


 

"И онази болка вляво...сладка и раздираща, кървящо нежна и опиваща..."
Ми спря дъха...

You've hit the ball out the park! Incerdbile!

zZCyNn <a href="http://zhpwrzaetabp.com/">zhpwrzaetabp</a>

SjjgcQ , [url=http://nprlsnklntst.com/]nprlsnklntst[/url], [link=http://scyadxoukgmn.com/]scyadxoukgmn[/link], http://grrkxgvihwhb.com/

uNK5pf <a href="http://vgacyxrpmlcl.com/">vgacyxrpmlcl</a>