Отдавна не съм писала тук. Все по-трудно ми става. Прегърнах живота си, целия...такъв какъвто си е. Харесвам си го, макар и жесток понякога. Мой си е и си го обичам. От доста време се каня да се завърна по разни места. Загубила съм навика, не съм си създала други, чувствам се някак готова, освободена. Само трябва да направя крачката. Но защо ми стана така трудно? В момента ми е спокойно. Липсва ми вглъбението, но други неща ме поемат. Страхувам се, че оставям грешно впечатление или че ме разбират погрешно. Всичко е в момента. В по-голямата част се чувствам щастлива. Щастлива от това, което имам! И наистина имам нещо прекрасно! И е крайно време точно върху него да се концентрирам. Например чака ме една вкусна торта в хладилника! Отивам да й се насладя! :) Само след мъничко! :) Онези тъмни, мъгливи моменти и периоди ги разконспирирах! Сега ще са под наблюдение и контрол...уж...Като загубя контрол, как да упражнявам контрол? :))) Четох интересни неща за жълтия кантарион! Трябва да си го набавя!

Онзи ден си направихме много приятно женско парти в една чайна! Обстановката доста екзотична, бездимна, сяда се на възглавници по пода, ниски масички, керамични сладки чайници и чаши, кафява захар, картини с индийски мотиви по стените, тиха, релаксираща музика и шарени чорапи. Решихме да го направим чорапено парти :), защото там, докато си пиеш чая, трябва да си събуеш обувките. Нестандартно и приятно, някак сближаващо. Едно от момичетата направи много сладка снимка и ще си позволя да я сложа тук.  Някои чорапки липсват, ама си отидоха по-рано! :) Шарено като животът ни! :)



Съвсем съзнателно избягвам част от любимата си музика. В момента ме боли от нея.
Искаше ми се да отида на един концерт (не на един, на много!), но така ми е обтегнато финансово, че няма да мога за жалост! Все пак си позволих разни удоволствия през годината... на малко красоти се насладих, гледки, усещания...думи, погледи, срещи... Искам повече, искам всичко :), но... Когато тогава, каквото такова, където там и колкото толкова! Туй нещо равносметчесто взе да звучи... И обичам да ми се обаждат по телефона... не само по работа...



Днес се разходихме да хвърлим поглед върху това, което се предлага като спални комплекти по магазините. Кой ги измисля тези десени ми е много чудно! Пак не взехме нищо и пак ще трябва да се разхождаме! А днес беше разкошно време, малко захлупено, но доста приятно топло!

И е крайно време да отида да си хапна торта! :) Нещо взех да преглъщам и се чудя защо! :))

Днес съм тук, а вчера там
тъй близо и далеч...
А утре пък съвсем не знам...
Дано съм тук с теб...

п.п. Онзи ден пак направих глупост! Скъсих си косата! До раменете. Сега ме е яд естествено! Добре, че расте. Хем си я знам, хем си се знам, ама...! Сега като си занаправи пак лудите чупки...

Заря от цветове.
Да ти е сладка тортата.

Много я харесах тази снимка!:))
Благодаря! Заря от цветни усмивки! :)

Искам повече такива постове от теб.
Всичко ще се оправи, просто е въпрос на време. (Сигуно ще ми го напишат на камъка:)
А концерти ще има. И пролетта ще дойде. Въпрос само на време...