Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2009 18:58 - Тази любов - Жак Превер
Автор: melsun Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5711 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 19.11.2009 19:12


Тази любов... толкова бурна,
толкова крехка,
толкова нежна,
толкова безнадеждна...
Тази любов... хубава като деня
и лоша като времето,
когато времето е лошо...
Тази любов... толкова истинска.
Тази любов... толкова красива,
толкова щастлива,
така игрива, така осмивана,
трепереща от страх... като дете в тъмното
и толкова сигурна в себе си-
като мъж... спокоен в нощта.
Тази любов, която плашеше другите,
караше ги да шушукат,
караше ги да пребледняват...
Тази дебнена любов... защото ние я дебнехме.
Преследвана, наранявана, стъпквана, убивана, отричана, забравяна...
Защото ние я преследвахме, наранявахме, тъпчехме, убивахме, отричахме, забравяхме...
Тази любов... цяла- целеничка...
Толкова жива още и цяла обляна в слънце.
Твоята... Моята...
Тази, която винаги е била нещо още невкусено
и не се е променила.
Толкова истинска... като стрък,
толкова трепереща, като птица,
Толкова топла, толкова жива... като лято.
Ние можем и двамата
да тръгваме и да се връщаме.
Можем да забравим,
после отново да заспим... да се събудим,
да страдаме, да стареем, пак да заспим,
мечтаейки за смъртта.
Да се пробудим, да се усмихваме, да се смеем
и пак да бъдем млади.
Нашата любов си остава там- упорита като глупостта,
жива като желанието, жестока като паметта,
глупава като съжалението, нежна като спомените,
студена като мрамор, хубава като деня,
ранима като дете...
тя ни гледа, усмихва се и ни говори, без да казва нищо
и аз я слушам треперещ и крещя,
крещя заради теб, крещя заради мен,
умолявам те заради теб, заради мен
и заради всички, които се обичат и са се обичали...
Да... аз крещя заради теб, заради мен
и заради всички други, които не познавам: Остани там!
Там, където си, там където си била преди. Остани там!
Не мърдай! Не си отивай!
Ние, отчаяните, те забравихме... Ти, ти не ни забравяй.
Ние си имаме само теб на тази земя.
Не ни оставяй да изстинем...
Всеки път си все по-далеч...
Но където и да си, дай ни знак че си жива!
Много по-късно... вдън гора,
в гората на паметта
изскочи изведнъж, подай ни ръка ... и ни спаси!

***************************************************************************************************
Жак Превер
Стихове
geom-bg.com/




Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - QtrGMvMvwPsM
25.05.2011 10:35
At last! Someone who understands! Thkans for posting!
цитирай
2. анонимен - PZqqcmBrqYNVGTjl
25.05.2011 14:51
sOgbe3 <a href="http://aqvaddddmayx.com/">aqvaddddmayx</a>
цитирай
3. анонимен - dJnxkCfQVJOheuIheW
28.05.2011 17:47
XFCPrr <a href="http://pnkeoxkikcsk.com/">pnkeoxkikcsk</a>
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: melsun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2445933
Постинги: 1316
Коментари: 2072
Гласове: 20241
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031