Помниш ли стъпките, нашите, в двора,
тихо отекващи в топлата нощ?
Ароматът на май - нежност в простора,
цветя и целувки - любовен разкош...

И лятото...нашето...морето, делфините...
Несебър, притихнал в свечерения бряг?
Тътен в индигово, желание лумнало,
страстно излюбено в лунен екстаз...

А после...отново септември...
с дъх на раздяла и полъх студен,
дълго сбогуване, мирис на влакове,
гари самотни, безпокойство в мен.

Път на очакване, размити пейзажи,
хотелските стаи, пропити със страст...
Разкъсващи утрини, целувки откраднати
с вкус на сладко-горчив шоколад.

Писмата ни...все още ги пазя,
с дъх на копнеж и сълзи,
ласки, попили в листите жадно,
запечатани с наш"то "Завинаги".

И отново септември - жадуван и чакан,
щастие в две слети сърца.
Длани в длани преплетени,
прегърнали танцът- живот в любовта.


Зная!
И днес си до мен
и случваме нашето "заедно"

Помня...

Прекрасно!