Седя смълчана на скалите
с поглед вперен във вълните,
далеч от хорска суета и думи,
тъй много и така безумни.
Отдадена на самотата чудна
разбирам колко съм си нужна
и как обичам свойто бягство
от всичко тъй фалшиво, тясно...
Пред мен се шири хоризонта,
очите ми потъват в необята,
безшумна сянка преминава
там нейде над вълните и водата.
С крилете си рисува ветрове,
играе с тях и тихо ме зове...
Облъхва ме с любимо чувство
за свобода и истинско изкуство.
Ръцете си разпервам, вдишвам,
с погледа й сливам се, пристъпвам
и ето ме... летя, летя, летя...
в свободен полет над света...