Постинг
17.02.2010 10:35 -
***
Автор: melsun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2513 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 17.02.2010 20:45
Прочетен: 2513 Коментари: 4 Гласове:
4
Последна промяна: 17.02.2010 20:45
*
*
*
Един от онези дни, които би било по-добре да не са се раждали.
Довечера най-вероятно ще мисля другояче! Но до довечера има още толкова много време, време за което обикновено мечтая, но да е наситено с други емоции. Сега дори не мога да започна, а имам толкова работи за вършене. Котешкото животно ме събуди в ненормално ранен час за мен, не съм се наспала, не мога да се организирам. Глупава работа! Имаше изблик на творческо вдъхновение по едно време, но бе безпощадно разкъсано от трябващите неща! Крайно време е да започна, защото и трябва да свърша, притискана от часовете, редящи се в редички, редички, редички, като войници готови за атака...Изперквам ли, що ли? :))) Сега все пак ще бягам към тенджерите и тиганите, вилиците и лъжиците, другата безпощадно жестока армия, обградила ме отвсякъде! :))))
Никога няма да го заобичам това готвене! Разбираме се само по празници!
Не винаги съм бяла, нежна и добра! :))) E, бих искала...
Нещо не се побирам в себе си...
Един, бих казала, сговнен ден! Така си се роди! Сега чакам да видя дали ще еволюира към нещо по-добро! Добре, че е музиката! Макар да осъзнавам, че пристрастяването е неизлечимо!
Рибата е вече във фурната! По-омаломощена не може и да бъде! Ред е на картофите!
И обожавам Фиш! Сега звучи Arc Of The Curve...преливаща в онзи сладък Шоколад...
п.п. Не се издържам като съм недоспала! Направо съм невъзможна! :)))) Днес не съм аз...или поне не искам да съм това аз!
*
*
Един от онези дни, които би било по-добре да не са се раждали.
Довечера най-вероятно ще мисля другояче! Но до довечера има още толкова много време, време за което обикновено мечтая, но да е наситено с други емоции. Сега дори не мога да започна, а имам толкова работи за вършене. Котешкото животно ме събуди в ненормално ранен час за мен, не съм се наспала, не мога да се организирам. Глупава работа! Имаше изблик на творческо вдъхновение по едно време, но бе безпощадно разкъсано от трябващите неща! Крайно време е да започна, защото и трябва да свърша, притискана от часовете, редящи се в редички, редички, редички, като войници готови за атака...Изперквам ли, що ли? :))) Сега все пак ще бягам към тенджерите и тиганите, вилиците и лъжиците, другата безпощадно жестока армия, обградила ме отвсякъде! :))))
Никога няма да го заобичам това готвене! Разбираме се само по празници!
Не винаги съм бяла, нежна и добра! :))) E, бих искала...
Нещо не се побирам в себе си...
Един, бих казала, сговнен ден! Така си се роди! Сега чакам да видя дали ще еволюира към нещо по-добро! Добре, че е музиката! Макар да осъзнавам, че пристрастяването е неизлечимо!
Рибата е вече във фурната! По-омаломощена не може и да бъде! Ред е на картофите!
И обожавам Фиш! Сега звучи Arc Of The Curve...преливаща в онзи сладък Шоколад...
п.п. Не се издържам като съм недоспала! Направо съм невъзможна! :)))) Днес не съм аз...или поне не искам да съм това аз!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20242
Блогрол
