Отдала съм се на сладостната умора, настъпила покрай недоспиването и бурните емоции около концерта на ДиСи! Няма да мога да пиша нищо повече за него! Остава споменът за едно невероятно изживяване! Из нета вече могат да се намерят всякакви отзиви, снимки и клипчета! Спряга се цифрата 65 000 човека, които са присъствали! Много бяха, много бяхме наистина! Един врящ стадион, концентрация на обменяща се положителна енергия, взрив от емоции и онова, с нищо заменимо чувство за заедност, съпреживяване и сбъдване! Изключително съм щастлива, че видях и страшно много познати хора!

Днес сутринта с една муцка си направихме чудна четиричасова разходка из Зоопарка! Имаше 122 - годишнина от създаването му! Някак животните ми се сториха по-малко от последното ми ходене... Нямам спомен кога беше това... Но 5-6 години има сигурно... Когато децата бяха все още мънички... Щракнах малко снимки, въпреки, че да снимаш животни в клетки си е гадничко. Успокояващото е, че повечето са осиновени и, надявам се, се грижат добре за тях. Любимите ми от Семейство Котки бяха изпаднали в блаженна, ранноследобедна дрямка. Нещо съвсем обичайно за тях! :)) Мързели :))) Разкошно красиви мързели! :)))  Мисля да отида скоро пак...

А сега... сега точно отново си мечтая за малката, уютна къщичка близо до брега на морето... Обичам тази песен и този клип на Роксет... Мине не мине и се връщам към него! Пренася ме някъде там... при онези, уж малки, прости, а така безценни и истински неща... 

23:16
п.п. Рони Джеймс Дио е починал днес! Преди малко разбрах!
Всъщност отдавна се знае, че се бореше с рака, но уви... рядко някой се измъква от тази коварна болест, превзела съвремието ни... Гадно е, гадно е и заради всички хора, които бяха безумно щастливи вчера и онзи ден, а днес ще са съкрушени... Ужасно е колко много си отиват от рак... Днес разбрах, че и една жена, бореща се с рака, тук от блога, също е починала скоро... Тъжно е...

Животът е низ от радости и болки... И е така кратък за жалост! 
Важно е какво ще оставим... И как ще си го изживеем...
Най-сигурното нещо е смъртта. Така, че... нека живеем, докато имаме тази възможност... да му се радваме... и да помним!

Искам да чувствам любов, това искам! Искам да се сливам с музиката, искам да се наслаждавам на красотата, природата и спокойствието, искам да живея в моята си приказка, истинската, или пък в илюзията си, искам да не преставам да мечтая и да вярвам, искам да изживея моя си живот с всичките му хубави и лоши моменти,  да изгарям в болката и пак да се раждам, защото той е просто такъв! Ад и Рай... До края! Искам просто да чувствам... Това ме прави жива... Музиката... искам да я попивам, да потъвам в нея, там където са всички чувства и истини... Затова безумно я обичам!

И да...тази песен...
Roxette - Milk And Toast And Honey

That's the best awsner of all time! JMHO

Sepuiror thinking demonstrated above. Thanks!

2eSQdw <a href="http://wwflyfotseib.com/">wwflyfotseib</a>

pc93xQ , [url=http://fmjwaetdnfgf.com/]fmjwaetdnfgf[/url], [link=http://oakthivdhtbm.com/]oakthivdhtbm[/link], http://skrncyhlndsz.com/

ezOgj0 <a href="http://sdyockwtpgud.com/">sdyockwtpgud</a>