Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2010 10:12 - 15-16 юни 2010
Автор: melsun Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1944 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 05.07.2010 18:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Жега, жега... Размечтах се за буря, пороен дъжд и хлад. Много обичам летните бури.
    Онази вечер небето странно се промени. Светлината една такава особена, наситена, слънчево-вечерна. Задуха вятър, облаците зарисуваха картини в синьото небе в розови, сиви и бели цветове. Въздухът натежа. Замириса на дъжд. Лястовици се щураха напосоки в небето, кряскаха тревожно и като, че предусещаха приближаваща се буря. Трябва да се погрижат за малките си, за гнездата си, които толкова време са градили.
   Поседях на прозореца... Светлината отмина и се разля вечерният полумрак. Тази нощ не заваля.
   На другата сутрин всичко бе постарому - изгарящо слънце, жега, задух и обичайните градски неща. Хората продължаваха да се молят за дъжд.
   Следобед задуха силен вятър, взе бурно да се завихря, вдигна във въздуха облаци прах и боклуци, изпочупи прозорци, клони, дървета и докара облаците. Онези... буреносните, оловно-сивите, които взеха заплашително бързо да захлупват града. Заръсиха ситни капчици, което бе прекрасно, само дето се усещаше едно такова витаещо напрежение във въздуха и хората... Бурята настъпваше... Докато не се отпуши с пълна сила. Точно като закапаха големите капки по тротоара, дърветата, хората, всичко, се скрих на сухо. Вятър, гръмотевици, пороен дъжд като стена и силна градушка... Потекоха реки из зажаднелия,  бетонен град. Някои квартали бяха попаднали в окото на бурята, в ядрото на самото завихряне... Изля се точно като тропическа буря... И отмина... А след това няколко благодатни часа хладина... Разходих се повечерно, радвайки се на факта, че до скоро си мечтаех за буря и тя взе, че дойде. Радвах се, докато не се сетих за птиците. Колко ли не са оцелели? Къде се крият, докато всичко отмине?

   Преди две седмици, от някое съседно дърво, при мен падна мъничко врабченце с все още жълто около човчицата. Учело се е да лети, правело е първите си опити. Чудех се какво да го правя. Котараците отвън със сигурност биха му се израдвали. Майка му най-вероятно го търсеше. Държах го в ръката си - малка, топла, трептяща душичка. Качихме го върху спирката под дървото, от което най-вероятно бе паднало. По-близо до клоните. Там не бе в обсега на котките. Седя известно време, цвъркаше, писукаше, подскачаше наляво-надясно, разперваше крилцата си... после притихваше и чакаше... И ето... след малко тя се появи, майка му, заедно с още едно по-голямо врабче. И като настана едно чуруликане... Радваха се, говореха си, подскачаха насам-натам, носеха му храничка в човката..., след което забелязах как започват да го подканят да направи опит да полети до съседния клон, до близкия кабел... някъде нагоре. Кацаха до него, чуруликаха му, подканяха го, после литваха кацваха някъде наблизо, показваха му, чуруликайки го викаха при себе си, после се връщаха...и така отново и отново... То разперваше крилца, вдигаше се за кратко, но засега не успяваше, не му достигаше смелост като че ли, а и умения може би... Така го оставих. Дървото е високо, клоните са нависоко, не ги достигах, за да го кача на някой от тях. Поне се успокоявах, че се намериха с майка му и тя щеше да направи каквото може и каквото е необходимо.
   Все още го мисля. Бях на работа същата сутрин, в която  се озова при мен. После бързо трябваше да си тръгвам. Не можах да видя какво стана, дали е успяло. На другия ден го нямаше. Надявам се, искрено ми се иска да е оцеляло. В своите първи опити за летене и в опустошителната буря. 
   Днес отново се развихри - притъмня, заваля силен дъжд, отново градушка... Докато вчера се радвах на бурята, днес мислех с тревога за птиците...

   Казват, че да ти влезне пиленце в къщата било на хубаво! И наистина... Същият ден се случи нещо прекрасно!  Сбъдна се една от мечтите ми! :)
 


Тагове:   юни,


Гласувай:
7



1. furiika - миналата седмица се случи същото
03.07.2010 10:43
с едно мъничко лястовиче, което падна от гнезденцето. То беше много високо и се чудехме какво да направим. Наблизо имаше едно по-достъпно гнездо. Решихме да го оставим в него, но се тревожехме дали ще го приемат чуждите лястовици. В тяхното гнездо имаше яйчица. Доста време наблюдавахме. Лястовиците бяха много разтревожени от чуждото пиленце, но в крайна сметка го приеха, а ние чакахме, за да реагираме в случай на опасност за мъничето.
На терасата ми пък съм оставила една кошница, в която си свиха гнездо гълъби. Доакто рабера какво става и вече имаше 2 яйчица вътре. Сърце не ми дава да ги махна. Нека се излюпят и сами ще излетят. И аз вярвам, че е на хубаво да ти влезе пиленце под стряхата(в моя случай - терасата).
Хубави летни дни!
:)))
цитирай
2. melsun - :)
03.07.2010 10:47
Хубаво лято и на теб! :)
цитирай
3. diana12 - :)
03.07.2010 10:49
Радвам се за теб...
цитирай
4. eldorado07 - :)
05.07.2010 16:57
:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: melsun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2446124
Постинги: 1316
Коментари: 2072
Гласове: 20241
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031