Изтръпнали дърветата се гушат,
едно до друго в себе си заслушани.
Ръждиви листи вятърът отронва
с дъждовни капки в есенен следобед.

Застиват там в края на октомври,
последна слънчевост и багри топли.
Настъпва студ в дъждовна есен,
душата ми превръща се в тъжна песен.

Гореща глътка аромат отпивам,
дъх на лято в мене се разлива.
Рисуват билките жадувани картини...
Ела до мен, отпий и прегърни ме. 

Замириса ми на билки и ето ме тук, много е хубаво, тъжно и гушаво :)))

Ще се развихря и аз на тема билки!:) Другата година смятам да ги поразуча, тези които не познавам. Там на вилата е пълно!:) Сега се наслаждавам на малкото, които успях да си набера и изсуша (от тези, които познавам)! И снимки им правя, разбира се!:))