Сред мрачината на деня
снежинки свежи - палави надежди
се сипят върху жълти, паднали листа
и в кръговрат завъртат се отново
на времето с начало ново.
И връщат ме в годините назад,
когато там до баба си играех,
когато тичах, реех се, не знаех...
Когато нейните очи добри,
спокойни... ме галеха със своите вълни,
обгръщаха ме като меко одеало...
Попадах там, където времето е спряло...
И сгушена в топлия й скут
забравях колко ме боли,
и колко тъжно все в мен ръми...
Отново съм в онези дни,
когато детски, греещи очи
разляха в мен безкрайна нежност...
Когато в тях отдадох всичките мечти
и мънички ръчички в своите оставях,
дълго, дълго да ме стискат... нищо, че боли...
И помня раждането на онази болка,
отприщила горещи, кървави сълзи...
необясними, парещи до днес следи.
Завръщам се отново там във времето,
когато сгушена в теб мечтаех безгранично
и знаех колко дълго, дълго тебе ще обичам.
Сега е тихо... и вали... 
надежда на разкъсани парченца.
Събирам с поглед, с тях валя,
душата ми болезнено проглежда.
И макар, че в мен обреченост вилнее,
зная, има за какво да се живее.

Валят, със свойта чистота валят... 

.......................................................................................................................................................................
Честит Първи Сняг! :)