Времето е тази вечер мое,
но сън е обладал очите ми,
блус се носи като дим в стаята...
бавно, бавно мислите опива ми...

Всичко някак се изплъзва,
минутите трептят догарящо,
реалност в мъгли потъва,
родена тихо в сън оттатък.

Свят сред други светове изплува,
пътеки много, а човек един...
Пътува сам и ням и в слово
сред ноти в очи на мим.