Тъй тъжно е да гледаш как угасват
последните искрици на един живот,
притихнали, приседнали и примирени,
с разбиращи очи, помръкнал свод.
Как всичко свършва... идва време...
И ти безсилен болката поемаш...
А бе - начало нежно, жилка, тетива,
слънчев  лъч по пътя необходени вселени,
бе порив, устрем, приливна вълна,
разбиваща със сила каменни пустини...
Красива среща, спътник, блясък в дуел,
другар в дни усмихнати и огорчени,
наслада, топъл ритъм на сърце до мене.
Сега е тихо и ръми, в душата ми тъга ръми
и бучка там в гърлото ми дреме...
Така е, дните ни са преброени,
но ти завинаги ще си останеш в мене - 
такъв, красив и непокорен,
с див дух и толкоз непресторен.

На всички ни ще липсваш,
но така ще бъде по-добре за тебе, мило! 

...........................................................................................................................................................................

Котарачкото ни се разболя. Бъбречна недостатъчност. Пробвахме каквото можеше, но се влошава и от ден на ден гасне все повече. Повръща всичко, каквото поеме. Трябва да го приспим.  Тези дни... И май ще бъде днес. Няма смисъл да стига до по-големи мъки...Не искам да му причиня това. Трудно и болезнено, но необходимо решение. 

...........................................................................................................................................................................

Спи, мило. Спокойно спи.

същото е и при хората.

Което повдига много въпроси, но...
Жестока история!

Съжалявам, Мелс...

И аз... ако знаеш само колко много...
Но за жалост идва и този момент...