Животът живот
във мене възвръща
там сред тревите,
конете, билата,
окъпани в мека,
сияйна позлата.
Ден от ноември,
а нереално е лято.
Шума и огън
с дъх на дърва.
Кучешки лай,
на хлопатарите звън,
песен понесли
по полята навън.
Гласовете ви носят се,
успокояващо в мен...

Знам, че добре ще си,
на прекрасно местенце
в лоното топло
на Природата чудна.

Нощта бе дълга,
безсънна и дълга...
Небето сияеше
със безбройни звезди...

Зная, една от тях си ми ти!

...........................................................................................................................................................................

Погребахме Чочко (котарачкото ни), който беше с нас 9 години, на вилата ни. Едно разкошно местенце! Точно като за един разкошен котарак!









 Kолко много снимки съм му направила само...