Има нощи, в които не мога да заспя... Всички тези умопобъркващи мисли, всички тези въпроси "Защо?" и "Как?"... Все по-често изключвам, осъществявайки поредното бягство. Взе да ми става навик. Точно си помисля, че влизам в някакви коловози и не след дълго ме посреща насрещния влак, с възможно най-висока скорост. Но не ме убива. Оставя ме омаломощена там, на релсите, сама в чернилката и онази особена миризма... на желязо, прах и отминали влакове... на безпътица насред пътя. В далечината се усмихва слънцето, но сиви облаци затулват топлината му. Отпускам се и просто дишам... някакъв си въздух... Лежа по гръб, очите ми се реят в небето... А аз така съм неподвижна... Затварям клепките си уморено и мелодия нахлува и цяла ме обгръща и искам да избягам, да избягам... да избягам... там, отново в себе си... където... вярата за мене беше толкоз лесна... А сега е тихо, пак е тихо... И не зная, вече нищичко не зная...

Нищо сериозно... просто среднощно...

Jose Padilla - Blues for Ibiza

Super !! ;)