Аха, аха да се откажа заради лошото време, но добре че в последния момент все пак решавам да отида. Човек не трябва да изпуска шансовете си... Събираме се 9 ентусиасти + 2-ма, присъединили се по-късно, за поход от Калофер (местността Паниците - на 6 км) до хижа Рай (около 3 часа и 15 мин.), нощно палаткуване там и изкачване на връх Ботев в неделя сутрин при хубаво време. 

Калофер е изходен пункт за покоряване от юг на най- високият връх в Национален парк ”Централен Балкан”- връх „Ботев” /2376м.н.в./, както и до най- високият водопад в България – „Райското пръскало”/124м./ 

 Събота сутрин - ставам в 6, пия задължителното кафе, натоварвам всичко в раницата и хайде към влака - 7:27 на Подуене. Времето изглежда прилично. Билетче до Калофер 10,20 - редовен. Пристигаме около 10 часа, закусваме, пием кафе... Грейнало ми ти тук и едно слънце...







Посещаваме къщата-музей на Христо Ботев, след което решаваме да хванем бусче до местността Паниците - началната точка на прехода. Раниците са прекалено тежички, а и някак мисълта да вървим 6 км по асфалт не ни блазни.


 
Пристигаме доволни, разтоварваме се, натоварваме се с багажите и пътечки, здравейте, хайде нагоре. А то в началото стръмно не, ами стръмно. Гадничък баир с дребни камъни. Наклонът душата иска да ми извади още с първите крачки. Викам си: "Айде почна се! Окапах още оттук - ми натам?".  Ама стискам зъби - ""Няма да я бъде тая!", и продължавам. Още малко и още малко, и още малко, докато не излизаме най-накрая на открито, на поляна, в дясно на която има арка с надпис Централен Балкан.


Щрак общи снимки за спомен, след което продължаваме. А напред зеленина, простор, огромни поляни, в далечината върхове, някои обвити в облаци и мъгла, трева, изпъстрена с разноцветни билки (пълно е с любимите ми мащерка и жълт кантарион), птичи песни, стада свободнопасящи крави, овце и кози.
 


Едно козленце се е поотдалечило от стадото, но бързо, бързо си го подбират като ни виждат, че се приближаваме. Има и много сладки малки теленца! :) Продължавайки по пътя за х. Рай, преминаваме покрай пътека за Ботев. В далечината по склоновете пълзят тънки като змии водопади.


 




Кратка почивка на приятно, пригодено за отдих място,



после отново напред до една поляна с разкошна гледка към насрещните склонове (като, че погледът ти потъва в огромно, меко, зелено море) и извисяващият се връх Ботев, обвит в облаци.





Следва спускане по камънак, път, пътечка и навлизане в гориста местност, минавайки през дървено мостче над река и покрай чешма (Мечката).







Продължаваме през гората покрай реката, която шуми изотдолу, и извисяващи се нежно зелени корони на букови дървета. Лъкатушим нагоре-надолу, нагоре-надолу до следващото мостче, от което пътеката сменя посоката си и поема вляво по следващия склон. На места се разминаваме със слизащи туристи. Поздравите с други хора в планината са много приятни, мили. Усмихваш се на непознати, които всъщност там чувстваш странно близки, информират те още колко има и как е пътя, дават ти кураж... Общуването е друго, животът е друг.



Отново изкачване, само изкачване, още малко и още малко, докато не просветва светлина сред стволовете на дърветата, обещаваща открито място.



И наистина след малко се озовавам на поляна, от която се разкриват следващите прекрасни гледки и в далечината в дясно, величествено спускащият се от високо водопад - Райското пръскало.








Близо съм.



Поемам по пътечка покрай дървета с богати зелени корони, изпъстрени с разноцветни цветчета треви и ето я, подава се между клоните вляво хижа Рай - първата ни крайна точка.



Гледката е разкошна. Райско кътче! Очите ми бягат по отсрещните склонове, по поляната, обхождат немалката хижа, издигат се към спускащият се водопад, заиграват се с пасящите наоколо кончета и ме притеглят към първите пристигнали от нашата група, разпъващи вече палатките. 









Имам нужда от урок и бягам натам.



Това ми е първа палатка. Настаняваме се успешно и отиваме да посрещаме вечерта. Хапване, пийване, разходки наоколо, карти, табла, огън...





Чувствам се изморена, вчера до сравнително късно бях на работа, от днес вече отпуск, но съм едва, едва в началото... Тепърва уж трябва да си отпочивам. Докато другите се забавляват около огъня, аз решавам да си лягам, да видя как е. Ми... твърдо беше!:))) Иначе не ми е студено, добре съм се наоблякла. Въртя се насам-натам... унесла съм се. В просъница чувам гласове, на момче и момиче... Тепърва посред нощ в тъмницата разпъват палатка, но явно не много успешно, както разбирам от разговора им. Че и дъжд вали... Потропва по шушляка на палатката. Викам си: ""Сега пък ако се наводни?"... Опипвам оттук-оттам... Сухо засега. Задрямвам отново, но не задълго. Размърдвам се пак... Вече вали по-силно. Кракът ми е схванат горе от лежането върху твърдата, неравна земя. Шалтето, въпреки че е двуслойно не омекотява особено. Но поне изолира. Започвам да си се успокоявам!:))) Решавам, че за следващото палатково приключение трябва да се снабдя с надуваем дюшек. Вече се е образувал конденс и малки капчици започват да прокапват встрани по очертанията на пода на палатката. Изваждам хартиени кърпички и слагам да попива тук-там. Иначе течове няма. Дочувам само някакво дрънчене отвън в дует с дъжда. Отново задрямвам... Събуждам се от по-отчетливо дрънчене и странни звуци близо до палатката. Конете! Като, че пасяха около нас, точно до палатките. Посред нощ... Или вече всъщност май се зазорява. Представям си го навън, някакъв кон, пасящ, преживящ и обикалящ наоколо. Вече виждам сянката му, силуета, зъбите и големите му черни очи като догарящи въглени в тъмното. Мракът си играе с въображението ми! :))) Хем ме полазват леко тръпки, хем ми става смешно. Пореден опит да заспя... Дъждът продължава да вали, а алармата все още е навита за 6 часа - мислим да изкачваме Ботев... Допускам мисълта, че може и да не стане, също както се получи с Вежен пролетта. Премествам алармата за 6:30 и продължавам да лежа... Чакам да видя Люси какво ще реши. Дрънченето отвън се чува още по-ясно. В съседната палатка се размърдват (ние, като че сме в една голяма, но в различни отделения), Боби нещо изсумтява, след което изругава сънено "Да го надрънча, на майка ти да го надрънча! Дееба и кон!" (съжалявам за израза, но е автентичен и всъщност стана много комично!:))) Е това вече ме накара да прихна. Край, това бе сънят... нали, ако може така да се нарече. След две минути прокънтява и алармата на Люси... отново сумтене... Някой я пита ще ставаме ли за Ботев, тя - сънено и троснато "Не!", констатирайки, че е валял дъжд, който междупрочем в този момент почти спира. Това бе... реших да се измъквам. Ето ги. Конете. 



Попреместили са се мааалко по-нагоре, но са пак достатъчно близо. Пасат си невъзмутимо, а чанът на единия кон оглася разбудената утрин. От съседна палатка на друга компания изскача ядосано и сънено момиче, разперва ръце и със звуци като ръмжене започва да гони конете. Вече съвсем ме напушва. Леко се попреместват, де, въпреки непукизма, който демонстрират с цялото си поведение. Те просто си пасат там. Ние какво искаме от тях?:))) За награда Рус Пеш им дава кори от снощната диня, която сам изкачи дотук. И ги снима. Това е човекът, който обожава да снима коне! Има разкошни снимки! Всички един по един се излюпват. Закусваме, пием топъл чай... И настава голямото чудене - ще се качваме ли на Ботев или няма да се качваме? Вече не вали, но е доста мокро, а към върха облачно и бая мъгливо. 



Обнадеждава ни групата, тръгнала все пак малко по-рано нагоре. От първоначално три ентусиастки (без мен) се събираме почти цялата група (без един), плюс двамата среднощно появили се. Качването без тежките раници също ни ентусиазира. Решаваме, че ще тръгнем, пък кой докъдето може... зависи и от дъжда, евентуално, ако пак реши да завали. Тук отдолу някак обещаващо изглежда - мрачно, но кротко. Накрая тръгваме...

......................................................................................................................................................................

С изкачването до Ботев ще продължа в следващия пост, защото този стана дълъг, а както изглежда и другият ще е такъв!

Цък върху снимките за по-голям размер!
  

Благодаря зя споделеното вълшебство!

Наистина там е едно райско кътче!!

и зелена разходка сте си направили! А за снимката с конете и водопада нямам думи :).

zdraveite na vsichki.az sam ot kalofer i se gordeq s nashata krasota i prirodata v gradani. az sam hodila i na hija"rai" i napavo kogato za purvi pat hodih s semeistvoto si kato malka napravo ostanah bez dumi sled tova. zatova valnenieto e neupisuemo.