Никога не ми е било по-студено!
Не мога да я върна... още по-малко да върна времето назад.
Получила е масивен белодробен инфаркт снощи късно, а днес е починала в Исул в 14 часа. А бяхме тръгнали на свиждане. Чак в 16:30 леля ми научи и ние долу на вратата.
Най-милата ми баба! Моята баба! Починала е днес в най-мразовития, последния ден на годината. Тихо и кротко... така както винаги е живяла. Милата ми... Преди да си легне, поискала леля да й сипе една ракийка и да й  сложи салатка. Пийнала, хапнала, отишла да си ляга... и тупнала... Бърза помощ, болница и така... На 83...

Защо пиша пак тук, не знам? Направо ще експлодирам! Поне не се е мъчила... Само тя си знае... Погреба всичките си сестри и един брат, дядо, вуйчо, приятели, роднини... Най-добрата и най-милата ми баба... Просто не можах да приема промяната, която настъпи в нея след смъртта на дядо и на вуйчо преди две години... Тя просто се предаде някак... Oбездвижи се... Толкова жизнен човек... Винаги е била до мен... И винаги е обичала всички... И свързваше всички... И тъжеше за всички... И прощаваше на всички... Тя е най-добрия човек, когото някога съм срещала и съм имала щастието да бъде до мен! През целия ми живот е била до мен! Мен гледа като малка и децата ми също! Водех ги лятото при нея и при дядо на село. Помагаше на всички с каквото може. Където да се завъртеше, създаваше уют. И винаги беше топло около нея! Много точен, стабилен, обичащ Човек! Малко са такива хора! Моята баба беше такава! Винаги съм искала да приличам най-вече на нея... но съм много "нервена", както казваше тя и избухлива! Но това си е до характер сигурно... Тя беше рибка и знаеше да мълчи, когато е необходимо...

Обичам те, бабо! Ще ми липсваш много, ние просто сме свързани... И завинаги ще си останем свързани... В мен си!

Просто искам всички да разберат, че тя е най-добрият, най-милият, най-разбиращият и най-скромният  човек, когото някога съм познавала! И един от най-близките ми! С най-топлите очи и най-топлата прегръдка!

И много обичаше конете...


4.01.2011

Изпратихме я...
Цветя, премръзнали пръсти и свити сърца, топлина на сълзи, последна целувка...
Краят на една епоха (както се изрази леля)...
"Викат ме, викат ме..." - това е споделяла в последно време...
И ето... отиде си при тях... заедно да си посрещнат Новата година...
Тя беше вярваща... и в черквата беше някак спокойно...
Спокойна съм и аз за нея! Зная, че е на хубаво място... Просто няма как иначе да е...
Още една звездичка... там горе... и дълбока следа в душата и сърцето...
Ми... това е!

Тръгнала си е тихо и леко като Коледен ангел .Но нищо в живота не свършва с тръгването . . . Не тъгувайте много, за да са леки крилете и ....

дано пътят и е лек както е било бързо тръгването.
аз тези дни се моля всеки ден да тръгне моята обичана бабка, защото се мъчи. Колко е странен живота... да помълчим и после ако е решил БОГ да сме поне малко по-щастливи докато сме тук.
добра нова 2011, не , по-добра да е

всеки ден се моля за моята баба. Всеки ден за нея е мъчение. А днес става на 85...
Доживя ги.

Разбирам колко й тежат годините, но чисто егоистично ми се искат те продължават.

Обичаме си бабите и те винаги ще останат с нас!