*
*
*
Не зная защо си бях въобразила, че съм напълняла доста. Оказва се, че е Много повече. Но... в близко време не се очертава активна физическа дейност, а нещата вече са излезли от контрол... За сметка на това обаче, други влязоха и влизат... Ако може нали, това да е успокоение... поне по някакви линии... Е, да, успокоение си е... и още как! Тъй дълго чакано, болезнено желано. Ако можеше и паралелно всичко да върви, но не... Ако, ако...

Вързаха ме днес да чакам, а имах планове, свободен ден... Захванах да прочиствам гардероби и се отчаях... Може би чак есенно се очертава дългоочакваното... от натрупали се няколко години...

Пише ми се всъщност, но настъпи хаос в мислите и думите...  отдалеченост някаква... и порив, но толкоз безидеен... разпръснат... Като посипани частички в морето пясък... Прозата до голяма степен си тежи, липсва ми безбрежност и поезия... По Пътя ми все нещо се изгубва, докато намирам друго търсено, нали... А тя е тук, не се е губила изобщо, дори напротив... разцъфтя!

Очаквам влюбено Морето! Май то е моята съдба...

Да търсим вечно... Тъй ли сме устроени?
Да търсим... Но какво?
Опитвам, уча се, греша...
и все докосвам Любовта...

И нещо форумно от преди малко :)))
Въпрос: За какво нямате търпение?
X написа: Нямам търпение да отслабна!
 
И моето продължение:

Вече и аз! :))) Но активната физическа дейност в момента е само мираж.  
Като поискам нещо и искам да се случи веднага! Иначе се губи смисълът, а оттам и върволица други! Е от тези съм, най-нетърпеливите! Уча се, де, уча се да бъда търпелива...  
Сега нямам търпение да изляза в отпуск, да стигна до морето, но не по най-бързия начин, защото обичам пътуването към нещо дълго чакано и любимо, очакването на това, което обичам, и да знам, че няма повече прегради и граници до него, и когато го достигна, да остана там, по възможност завинаги! Нямам търпение и да разруша всички стени в себе си, което всъщност се оказва най-трудното и пречкаво в живота ми, уви... Но пък съм упорита :))) и в частност поуспяла... И продължавам да се уча на търпение. И е страшно важно да знаеш какво точно искаш...Противоречивости отвсякъде :))) Мда... Нямам търпение да изчезне всичко, което ми пречи на свободното дишане, движение и хармония!  

От друга страна се чудя... шизофренията генетично заболяване ли е? И какво точно я провокира?  И къде е границата между нормалното и ненормалното... Някакви си мои мисли... за загадъчностите и необятностите в (или на?) човешкия ум... Което ме подсеща за "Красив ум"... Трябва да го изгледам пак... Разбира се, съчетанието Красив ум, води и към съвсем други хоризонти... и може би, един по-добър свят...

И защото вече много я обичам...
Moby - Wait for me,
повод да я чуя пак...

 A следващата, следващата... :)
Robert Plant - Down to the Sea
That"s where I want to be...