Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2011 20:22 - Накратко
Автор: melsun Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1396 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 22.07.2011 12:57


Разбира се, ако тръгна да пиша, определено има за какво. Най-вече за това, че откакто преди година една мечта се сбъдна и се сдобихме с виличка, както някой някъде вметна - "Ще видиш, ще се преродиш" - абсолютно така и стана. Направо заживях нов живот! ЗаживяХМЕ! ;) Случи се точно това за което си мечтаех, за което пишех понякога в стихове (нима пък стихове понякога съм писала ?? :)))) и не само... Обожавам точно този досег с природата! Животът тъй близо до нея! Животът в нея! След като получих всичко това, така дълго чакано, едно райско кътченце с много симпатична къщичка, близо до дъгата, росата, изгревът и залезът, в което се влюбихме и двамата още щом го зърнахме, съдбата реши да ми отнеме, в рамките на три месеца, две изключително близки същества - баба и котарачкото ни, които наистина обичах и винаги ще обичам много. Това ме съкруши. Угасна нещо вътре в мен. Човек никога не е достатъчно подготвен, въпреки, че знае, че ще дойде такъв момент... Винаги в радостта за мен има и доза горчилка... Все така се получава... За да получа нещо, трябва да изгубя друго... Изпитвам страх, когато ми се случи нещо много хубаво. Тя не можа да го види, а него погребахме там... Насадих здравец и прегърнах новото начало за нас. Много го обичам това място вече! И егоистично си го пазя само за нас! :))) Засега! Всяко свободно време използваме, за да си отидем там и да си бъдем заедно. На нашето си място. Там, където очите се изпълват с пламъчета, разтапящи те отвътре с разливаща топлина...

Тази година има много плод за разлика от миналата! Някои дръвчета ги бях отписала, а те пък взеха, че родиха страшно много! За да докажат, че са още живи ! :) Така им се израдвах. Следя ги от ранна пролет. Брах вишни, брах... и още има. Направих си конфитюр. Страшно го обичам! Три дози направих и трите са с различна гъстота :))), ама нищо. Всъщност обичам вишни всякак - в конфитюр, сироп, в сладкиши, с палачинки, пържени филийки, бухтички, в кисело или прясно мляко (като се добави от сиропа или конфитюра, става разкошно плодово мляко)... Има и сини сливи! Обожавам сладко от сини сливи с орехи! Не ми се мисли какво ме чака като узреят :))) Но пък е грехота да има плод, чист и в изобилие, и да не направиш нещо от него. Той просто плаче да бъде обран! :) Преядох също така и с череши и черници! Ще има и ябълки и круши и къпини... и други разни неща, като страшно много джанки и сливи, например :))) Време е да се научим как се прави ракия :))) Засега ще се наслаждавам на това, което природата ни дари! Чувството, с което се изпълваш, използвайки плода й е невероятно! Все още не мога да се развихря в градинарство и цветарство. Едно по едно, постепенно, според зависи... Взех си различни семенца за цветя, но така и не разбрах защо нищо не поникна... Вкъщи цветята ми вървят... Ще пробвам пак. Но все още нямаме ограда.

Отидох до Италия! :) Но папата не видях! :) Само Ватикана! Отидох на гости на майка ми, която е там от четири години. С кола и ферибот от Гърция до Италия и обратно. Може би тръгнах с по-големи очаквания, може би се получи така, защото нямахме възможност да обикаляме много и да видя повече, но някак не ме грабна така силно, както винаги досега ме е пленявала, чрез това което съм чувала и виждала на снимки. Определено трябва да отида пак. Имахме възможност да видим Рим, включихме се към група с тяхна туристическа агенция, за един ден, което обаче се оказа крайно недостатъчно, въпреки, че успяхме да обхванем почти всичко най-важно... но препускайки сред тълпи от народ и пек ! Не можах и снимки да направя като хората, тичайки... Отидох с непознат достатъчно за мен, тежък апарат, за който си трябва време за всяка снимка. А синът ми и той се бъркаше в настройките, та... Само докато хванех обекта в кадър и групата вече е потънала в тълпата. Екскурзоводът ни, нисък, пълничък, много приказлив италианец не носеше никакъв отличителен белег като чадър, флагче, нещо си, за да се ориентираш по някакъв начин къде е. Двама от групата се загубиха... Разбира се, като общо впечатление всичко ми хареса, но си трябва определено втори поглед и досег. Повечето време прекарахме край морето - Адриатическо море, в околността в която се е настанила майка ми, в градче на 150 км югоизточно от Рим и на 5 км от морето.  Уредено, чисто, спокойно, с велоалеи, обградени с палми, пешеходни алеи, много добри пътища и магистрали, хотелчета, палмички, магазинчета за сладолед,  малки ресторантчета, пици, паста, домати, моцарела, кафе в малки стъклени чашки, изобилие от цъфтящи храсти, подредени дворове, много мушката, много жито, земята навсякъде обработена (това веднага прави впечатление!), велосипеди, мотори, хубави коли, малки курортни, крайморски градчета, гъсто разположени едно до друго, добихме представа за техните крайбрежни улици, лунгомаре, както ги наричат, тюркоазено, много солено море, ситен пясък и красиви камъчета, досадни мароканци, опитващи се да продадат и припечелят нещичко, в далечината, плуващи в мараня, планински вериги с все още запазен сняг по тях... На път за Рим минахме през техен национален парк, наречен Гран Сасо... От топлината на морския бряг, изведнъж попадаш сред хладната прегръдка на планината... Много е приятно! А и в бусчето пуснаха любима моя музика - Бари Уайт, Шаде, Майкъл Бубле, Марвин Гей... и все такива, а в началото онази песен - Q Lazzarus - Goodbye Horses,  в която се влюбих скоро... Удоволствие! Пътищата им са разкошни, тунели, пресичат планински масиви, наоколо зеленина... Наслушах се на италианска реч! :) За десет дена взех да хващам оттук-оттам по нещо. Разбрах защо се учи най-добре език на място. Амбицирах се отново да уча език, пък ще видим. А и с днешния отворен свят си е просто задължително. Но то на български ми е трудно да говоря, пък камо ли на чужд. Но е страшно депресиращо да не знаеш език в чужда страна. Някога... може би... И да... морето... Обичам го, обожавам го даже, но точно там не беше моето място. Размечтах се за дивите кътчета у нас. Да, уредено е, всичко си има, но...прекалено култивирано за мен...  Трябва да има и такива и такива плажове. Не обиколихме и повече да видим, де... А пък и те двете като казаха плаж, та по цял ден. Байгън да ти стане. А и жега страшна. Кожата ти от солената вода, вятърът и изгарящото слънце заприличва на нищо. Както и по принцип ми е страшно суха, само зехтинът успя да помогне донякъде, никакви кремове. Пропускахме хладните, утринни и вечерни часове... Не обичам така... Хората сме различни... и начините, по които възприемаме света също... Tъпото е, че си имаме морето, планините, страната, земята, ама не знаем какво да правим с тях и как да го правим... Абеее... не е сто процента така, ама... 

Започнах нови опити да карам кола десет години, след като съм взела шофьорска книжка. Този път не мисля да се отказвам. Имам отново разногласия със съединителя, но мисля да ги изгладя, колкото и време да е необходимо. Най-важното е, че сега се чувствам по-уверена, малко по,  и трябва да използвам на всяка цена момента. На път за вилата има един чуден участък като за мен и като за начало, там карам. 

Малко е времето за всичко! Но... колкото толкова :)))

Много отдавна не съм танцувала... Онова време сега е като някакъв чудно-красив сън, докосващ ме понякога с тих шепот и топъл полъх от някога...

Може би отново... от есента...

Прибирането от Италия беше историческо! Дълго ще го помним и ще ни държи влага! След шестнайсетчасово пътуване с ферибот от Анкона до Игуменица, в който не можахме да спим, колата на зет ми, с която пътувахме се счупи в Гърция, водната помпа застена, изпуши, протече и край... там,  насред магистрала, в неделя, предиобедно време, пек и пустош! Щяхме да си пукнем там насред Голямата Пустош, както кръстих мястото. Няма дръвче, няма отбивка, няма дявол. Само пек, изгарящо слънце и профучаващи автомобили. Взех да се виждам като изсъхнал, сгърчен труп в канавката :))) Цял ден, до вечерта, прекарахме по магистралата и бензиностанциите в Гърция, в очакване мъж ми и един приятел да си ни приберат от България. Неделя... гърците не работят... няма сервиз, няма част, няма нищо... Имаше момент, в който бяхме като попаднали във филм... магистрала, насред  Дивия запад, изгаряща жега, последни капки вода, малка бензиностанцийка, която виждаш, но до която не можеш да стигнеш, поради обезопасяващите огради и неидващите отбивки... Обливане на помпата, каране десетина километра, чакане половин час да изстине... а как изстива на този пек... и пак... Куп навъртени телефони... Най-накрая дългоочаквана отбивчица, водеща към тесен, черен път, връщане назад, треволяци, кошери, две убити кокошки и едно куче, проснати на пътя(нямаше да останем гладни за през нощта :))), ако се наложеше, нали :))), тук вече малко бяхме луднали... параклис и о, чудо, най-после сянка и течаща вода... но... обградена от рояк жадни пчели... Като, че трябваше този ден да преодолеем десетина препятствия :))) По-нататък бензиностанцията, която съгледахме отгоре, там трима гърци на преклонна възраст с широкополи шапки, с чашки около маса... Неговорещи английски... Някак по карта разбрахме горе-долу къде се намираме, а това, което все пак те разбраха, беше, че имаме проблем с водата. Дадоха ни туба с вода и ни помахаха на изпроводяк... След още куп премеждия и трудни опити за диалог с пътна полиция, поддържаща пътищата, плюс добавени три часа чакане на сянка под мост към общото време, най-накрая се добрахме до населено място, познато на приятеля, когото чакахме от България. Спасението ни :)))) Закотвихме се на една бензиностанция, близо  до вода , храна и тоалетна и до вечерта вече си се чувствахме като у нас си :))) Благополучно на другата сутрин около 5:30 си пристигнахме вкъщи. 

Другия път, ако има такъв, със самолет! Поне там бяхме единодушни! :)))




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - :)
07.07.2011 08:08
богата на преживявания - все така да си!

прелестно лято!
цитирай
2. melsun - :)
11.07.2011 11:20
Много топло откъм емоции и за теб! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: melsun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2445949
Постинги: 1316
Коментари: 2072
Гласове: 20241
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031