А това е нашият коледен подарък :) 



Намерихме си я на вилата. По-скоро тя ни намери. На 3 декември. Дойде и остана :) Супер миличка, игрива и сладка! :) И дивичка :))) Преди една година бях казала, че няма да взимам коте след Чочо, който се наложи да приспим... обаче... друго си е да има животинка около теб! :) И плюс това Тя просто си дойде! Седеше на другия край на поляната... едно бяло петънце... "Какво е това? Май коте..." "" Пис, пис" и тя туп, туп, туп с лапичките, приближи, поогледа, поодуши, та при нас :) Заовърта се, заогалва се и два дена ни беше като сянка. Направиш крачка, тя след теб, направиш две, тя след теб :))) Два дена не мръдна от нас. Викам - "Взимам я, не може!" :))) Миналата година се беше появило едно малко коте, женско, много сладко, мъркащо и гальовно, което два дена не престана да се гушка в мен... Не го взехме... После го нямаше. Сега лятото една друга котка ни доведе две съвсем мънички, диви, рошкави котета, които обаче не даваха да се пипат...  Следващата неделя едното го намерих умряло... Та сега просто не можах да я зарежа и Нея. Чудих се в какво да я сложа, накрая я увих като бебе в една голяма кърпа, гушнах я в мен и хайде в колата. Гък не издаде 80км до София. Само в единия тунел имаше едно тихичко "мяу". Около седмица й трябваше, за да се почувства съвсем като вкъщи си. Като я намерихме имаше петънце на нослето. Първоначално реших, че си е така, докато не я загушках. Всъщност това петънце се оказа коричка. Установих, че много от предните й зъбчета липсват, а единият кучешки е счупен (може някой да я е ударил някога... или пък да се е опитала, хвърляйки се да захапе нещо... възможно ли е... знам ли...), но това пък не й пречи да се храни с огромен апетит. :)) Яде си всичко. Заведохме я на ветеринар да се обезпаразити, да се огледа оттук-оттам... Според него коричката на нослето била от изгаряне (вече няма и помен от нея), а на възраст котаранката трябвало да е някъде около шест месеца. И в един момент като се замислих: Ами ако е бременна? Женска котка все пак, взета отвън? Може да е и на повече от шест месеца. В крайна сметка свикнах с мисълта, че може по някое време да се сдобием с още котенца :))) Но все пак ми се струва, че е малка. И въпреки всичко се надявам да не е бременна, де :))) Коремът й беше доста подутичък, което ме наведе на такива мисли. Но просто имаше проблем с изхождането. Кой знае какво беше яла. След седмица, десет дена редовно хранене, нещата напълно се нормализираха. Свикна да си ходи в котешката тоалетна, е, след две изненади в мивката, но... :))) Просто трябва да има много материал за ровене. Рови с такова настървение, направо й е удоволствие имам чувството :))) Нямаше глисти, нямаше бълхи... много чисто коте! Коремчето й вече е добре. Обаче има някаква кашлица от време на време, която ме притеснява. Може и да е вдишнала нещо, да се е изгорила и навътре... знам ли... Пак ще я водим на лекар. Вече ходи с високо вдигната опашка, разполага се на дивана, разполага се навсякъде :))) не прави поразии, супер сладко-игрива е! И взе да си показва ноктите и зъбките (доколкото ги има... ама достатъчно са)! :))) Дивата й същност взе да излиза наяве :))) Наред с това има и един такъв финес... характерен само за женските явно... Все още имам лееко колебание дали постъпих правилно като я взех... заради допира с природата, който й отнех... Нямам представа от къде дойде... Дали не е била на някого, но там около нас няма на кой да бъде... то и хора няма почти... пък и не си отиде... Няма и как да ми каже какво се е случвало с нея досега... Надявам се да съм постъпила правилно...

Таааааа... така :))) Имаме си пак едно меко, топло, диво създанийце, което супер много ни усмихва! И мисля, наистина мисля, че се чувства добре при нас! :) Само да се отучи да ни буди в 5...

Диване! :) Обаче нещо името й не идва... Исках да е свързано някак с петънце, но не мога да го измисля... А вчера Лори някак като, че й пасна... Но само аз така мисля.

Между другото си мислех, че ще умре от страх от новогодишните гърмежи, а тя дори никакво внимание не им обърна.

Та с такива работи се занимавам аз в края на старата и в началото на новата година! :)

Котките /особено женските/ имат един финес, който никое друго животно не притежава и не изявява така ярко :)
И аз имам вкъщи котка, вече на 10 г. Перфектната улична превъзходна, която познавачите наричат средно-европейска. Взех я на 2месеца за черно коте, но сега е с онази неопределима украска, която наричат тигрова в черно, рижаво и светло-жълто до бежаво :)
Да ви е жива и здрава дълго време и да ви радва и забавлява с игрите и котешката си благодарност и привързаност, с която изразяват любовта си :)

Честита Новата 2012 година!

Честита Новата 2012 година и на теб! :)

И твоето рошкаво съкровище е чудно!! Да сме живи и здрави всички, за да можем да се радваме един на друг! :)

Прекрасна година ти желая! :)

9.01.2012
п.п. Всичко добре, но дойдохме до момента на разгонване и ни се разказа играта. Три-четири нощи вече не спим. Сега се информирам за възможностите - кастрация, хапчета, инжекции, бебета (абсурд) или изтрайване... Ама ако е на често? Оффффф...

11.01.2012
След като животното съвсем изтрещя, че и ние, отидохме да й бият една инжекция и котето дойде на себе си. Ще видим натам как ще процедираме...