Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2012 22:30 - ...
Автор: melsun Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1236 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 23.05.2012 12:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
.
.
.
Това ме доведе до блокаж и отчаяние... пак... поредното... Някаква пълна каша ми е в главата. Главоболие и почти нонстоп виене на свят и някаква замъгленост, неясно съзнание. Оффф... защо всичко все по трудния начин, или просто на мен си ми е трудно или просто все така си ми се случва? Всичко се скупчва... Иначе... още два дена... само си мисля как да забегна Там... Е това не е живот. Ама верно. Почти непрекъснато да искаш да избягаш. Не ща да пиша такива неща, ама ей на... пак изхвърлям... Добре, ще минат тези няколко дни и после пак ще се занижат тези другите и така едно след друго, едно след друго... Егати... Всичко тече в някаква гадна посока... То всъщност не тече, затлачило се е ужасно. Като безизходност. Някакви всякакви спънки, някакви всякакви трудности... Умора, безидейност, липса на желание, безнадежност... Страшно уморена се чувствам, ама страшно, изцедена направо. Онази лекота като, че безвъзвратно си е отишла. Имам нужда да видя морето, нашето си, дивото... Да седя и да вдишвам, отдадена на вятъра... И да го слушам... морето... да ми говори... Това хората как ужасно невъзвратимо сме си усложнили живота в стремежа си да го улесним... и не само... Идиотия... Нямам търпение, ама верно едвам издържам вече, да стане 14-ти, да се приключи с този ми ти курс и да видя какви ще ги дробя за натам, ако има какво да дробя, разбира се. Досадно, нали? А за мен е сто пъти по-досадно... Поне зная едно от нещата, които наистина трябва да направя след това... Трябва. А дали? Е това вече никой не знае. Дори и аз самата. Но чувството, че нещо тотално се е объркало не ме напуска... И чувството за вина, и това, че просто нямам право да изпускам и последната капчица надежда да се изтъркулне... А тя е една такава мъничка капчица в момента... А аз просто усещам как нямам сили да я задържа... Утре ще чета всичко това и ще си се чудя на акъла как съм могла да го пиша всичкото това, ама ей на... сега е така. Мда... А когато духът боледува това води ли се за болест? И как се лекува един дух?

23.05
п.п. Разбира се, всяко настроение си има обяснение! Имайки предвид скупчените трудности и проблеми от различен характер, непосилни за мен, разочарования, схлупеното от дълго време мрачно небе, почти непрестанният дъжд, насъбралото се напрежение, последвалото земетресение, развихрилият се вятър, излелият се потоп и последвалата градушка... Само дето вулкан не е изригнал :)) Никак не е добре да се шегувам с такива неща, но... И разбира се, въпреки всичко, винаги има надежда, трябва да има надежда, колкото и мъничка да е тя! И освен това е изключително важно, нещата да си се правят точно, когато им е времето... Ама уви, не винаги картите се нареждат така както ни се иска...



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: melsun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2446253
Постинги: 1316
Коментари: 2072
Гласове: 20241
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031