Постинг
02.07.2012 15:05 -
...
Автор: melsun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2277 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.07.2012 18:41
Прочетен: 2277 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 02.07.2012 18:41
Докато аз мечтая, другите го правят.
В последно време тъй се получава...
Моментно да е само се надявам...
Онуй момиче сякаш не познавам...
Някъде далече тихо си остана
облечено в ефирно шепнеща премяна...
Сред дни и нощи скитала се уморено
полюшвана от ветровете примирени.
В изгрев вярвам, в мене спи...
Как да го събудя ми кажи?
Такива неща пише човек, когато е недоспал :) Мда! :)
И вече официално оглавявам Пролетта за най-любим сезон, а след нея Есента! Нещо жегите ме скапват. А обичам Лятото, но... сякаш в Зима съм скована... Иди ме разбери... То аз не мога... А тя е тук, винаги била е. Но нещо липсва, зная от това е...
Днес случайно изгледах Music and Lyrics. Донякъде, навярно, туй ме вдъхнови, щото рими там редяха си едни :)))
И от днес съм вече в отпуск. Пускам се сама. И както винаги все чувствам си вина... А защо? Иди ме разбери...
А някога си вярвах... може би...
днес сили нямам... и боли...
Затлачва се морето на живота
покълнал чудно в мъничка зигота
Като за начало трябва да поспя...
но жега скапва лепкаво деня...
И яростно спирачки проехтяват
раздират неродена тишина...
А утрото бе ясно, свежо и добро
притихнало пред изгревната песен
разтворила в душите всяко зло...
към теб сърцето ми понесло...
А днес отново за морето си мечтая
и там с теб ще бъдем скоро, зная...
В последно време тъй се получава...
Моментно да е само се надявам...
Онуй момиче сякаш не познавам...
Някъде далече тихо си остана
облечено в ефирно шепнеща премяна...
Сред дни и нощи скитала се уморено
полюшвана от ветровете примирени.
В изгрев вярвам, в мене спи...
Как да го събудя ми кажи?
Такива неща пише човек, когато е недоспал :) Мда! :)
И вече официално оглавявам Пролетта за най-любим сезон, а след нея Есента! Нещо жегите ме скапват. А обичам Лятото, но... сякаш в Зима съм скована... Иди ме разбери... То аз не мога... А тя е тук, винаги била е. Но нещо липсва, зная от това е...
Днес случайно изгледах Music and Lyrics. Донякъде, навярно, туй ме вдъхнови, щото рими там редяха си едни :)))
И от днес съм вече в отпуск. Пускам се сама. И както винаги все чувствам си вина... А защо? Иди ме разбери...
А някога си вярвах... може би...
днес сили нямам... и боли...
Затлачва се морето на живота
покълнал чудно в мъничка зигота
Като за начало трябва да поспя...
но жега скапва лепкаво деня...
И яростно спирачки проехтяват
раздират неродена тишина...
А утрото бе ясно, свежо и добро
притихнало пред изгревната песен
разтворила в душите всяко зло...
към теб сърцето ми понесло...
А днес отново за морето си мечтая
и там с теб ще бъдем скоро, зная...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20241
Блогрол